Бойко Ламбовски: Пагубно е, че на българина му липсва самоуважение 18.04 | 15:57

Бойко Ламбовски е български поет, публицист, есеист, преводач. Роден е през 1960 г. в София. Завършил е Френската гимназия в София и Литературния институт "А. М. Горки" в Москва. Работил е в Съюза на българските писатели, в Централния студентски дом на културата, бил е директор на Центъра за книгата към Министерството на културата, сега е завеждащ отдел "Култура" във вестник "Сега". Негови стихове са превеждани на  немски, английски, френски, руски, сръбски, турски, чешки, арабски, италиански и др. езици. Пише още публицистика и есеистика, превежда от френски и руски. Председател е на българския П.Е.Н.-център от 2014 г. Ламбовски е лауреат е на множество поетични награди, между които: "Владимир Башев" (1986) - за дебютна книга, "Гео Милев" (1997) - за принос в съвременното изкуство, "Дървената роза" - за книгата му "Ален декаданс" и др. Книгата му "Тежка картечница преди сън" е номинирана от България за Международната награда "Балканика" (2004). Има издадени десетина стихосбирки, автор е на сборник  есета и фейлетони, превеждал е книги от Йосиф Бродски, Робер Деснос, Николай Гумильов и др.

Какво те изкушава в писането напоследък?

Най-после подготвих ръкописа си за една книга със стихотворения. Тя ще включва и три къси поеми. Ще бъде разделена на две части - едната весела, другата мрачна, но и двете ще са доста разюздани. На тези години човек пише по-различно, отколкото на млади. Тогава бързаш да кажеш, каквото имаш, но не знаеш кое е важното. Сега уж знаеш кое е важното, но не бързаш - бързането няма смисъл.

Какво четеш  в последно време?

Чета различни книжки, още от юноша съм свикнал да не оставам вечер преди заспиване без книга. Наскоро четох "Нацистът и фризьорът" на Едгар Хилзенрат, една забавна, но и трагична книга с фриволни подскоци на авторовата мисъл.

Има ли млади поетични дарования у нас?

Има, разбира се. Макар че сега посягат към перото не толкова от амбиция, колкото от някакъв вид желание за споделяне, за автотерапия, ако щете. Защото сега държавата не опекунства младите автори, няма ги безбройните прегледи и особено хонорари, както и възможността за обществен престиж, които съществуваха преди. Това обаче има и добрите страни - като срещнеш истински талант днес, то той е много, много автентичен. 

Какъв е пулсът на съвременната българска поезия?

Неравен. Неравноделен. На трескав човек - но сигурно така и трябва да е в изкуството.

Какво не  може да понесе душата на един поет в днешния ни ден?

Поетът е човек като всички останали. Винаги съм бил против да се гледа на поета като на нещо по-различно, камо ли пък на нещо по-висше от останалите хора. Поетът не е по-добър от другите хора, нито е по-специален от тях. Той е може би само по-интуитивен, по-склонен на реактивна реакция, макар и тиха - затова си струва да му обръщаме внимание. Това, което поетът чувства и казва, често го чувстват и казват и останалите, само че с леко закъснение.

Как допуснахме пошлостта, фалша и лъжата да превземат обществото ни?

Пошлост, фалш и лъжа е имало, има и - уви - ще има още дълго. Не съм склонен да смятам, че сега са "го превзели", а преди обществото се е състояло от ангели. Не е така. По силите на човек е да се стреми да не допусне гореизброените неща да превземат самия него. Дори това не е никак лесно. А ако повече хора не допуснат личното си превземане от тези неща, то те не могат да превземат и обществото. Това смятам за важно.

Смяташ ли, че трябва да сме толерантни към мигрантите и до каква степен?

Смятам, че трябва да сме толерантни към бежанците, които бягат от война и репресии. Към икономическите мигранти трябва да подхождаме разумно. Ние не можем да отворим границите си за половин Азия и цяла Африка - просто ще се пръснем. Затова следва да охраняваме границите си, защото това е охрана и на труда, и на културата, и на идентичността ни.

Какво му липсва на българина, за да е щастлив и доволен?

Самоуважение. То му липсва доста често. Българинът не си вярва достатъчно, а това е пагубно.

При такова разединение на нацията какво може да ни обедини?

Гледай добре собствената си работа, това е единственото значимо нещо, както твърди в една своя книга писателката-философ Айн Ранд.

Кратка анамнеза на културата ни в момента...

Е, това е трудно нещо, аз не съм й терапевт. Но ще опитам. Културата ни, по-скоро всичко онова, което се крие зад този полисемантичен термин, е производна на равнището на креативност и интелектуален потенциал в елита на нацията. Този елит обаче е отънял и изнемощял, а по ред причини слоят, който би трябвало да го подхранва, също е отънял - и изпростял. Причините са много - икономически кризи, емиграция, демографски неволи, образователни недомислици и какво ли още не. Процесът е обратим, но много трудно и едва ли - в близко бъдеще. 

Снимка: Sofia Ars Net