Virginii 17.06 | 14:41

Вътре в теб винаги е шест и половина сутринта.

Така започва един от стиховете на Виргиня Захариева, написан преди няколко години. Не знам кой е "теб", но че в нея има постоянно утро – в това съм сигурна. Предполагам, усещате, че този текст няма да е дистанциран и обективен.

Не, напротив. Този текст ще бъде силно пристрастен и много субективен. Защото познавам Виргиния от десет години. Защото за човек като нея е нормално да има полярни мнения. Защото тя самата от дълго време се стреми към средния път, а аз обичам да провокирам. А и защото е от онези хора, върху които можеш да изсипеш много неща и различни неща и всичките да са верни. Вероятно тук е мястото и за една суха статистика. Ето я и нея:

Виргиния Захариева e автор на (вече) четири поетични книги, един роман, книга с есета. Номинирана е за литературни награди. Била е вторият най-продаван автор в България през 2008-ма. Има повече от 30 години опит във всички жанрове на журналистиката и публицистиката - електронни медии, радио и телевизия, публицистика, есеистика, вестници и списания. Работи като психотерапевт в областта на индивидуалната, семейна и групова терапия. Основава център за медитативни техники и изкуство "Жълтата къща". Рисува калиграфия, снима документални филми, продуцира аудио дискове, прави арт проекти и прочие. До тук със статистиката.

За пръв път срещнах Виргиня в текстовете й. В края на 90-те тя имаше куража да издава първото джендър списание PS. Съдбата му бе предизвестена – излязоха четири броя, след което замина като повечето добри идеи на едно твърде смутно време.

Независимо от това PS присъстваше и присъства в колекциите на точно тези хора, които четяхме Ина Григорова, самата Вержи, Нойзи Цветков и бяхме между 20 и 30. Хора, които реално помнехме соца, били сме чавдарчета, сваляли сме правителства и сме си удряли главите в не един и два социални проблема. Някакво утопично поколение, разкрачено между миналото и бъдещето.

Именно заради тази утопия за мен бе съвсем естествено и нормално да правя всякакви неща, които другите възприемат за необичайни. Така се срещнах за втори път с Виргиния. Този път на живо.

През 2003-та участвах в нейн артистичен проект - "Уязвимостта в 5 движения". Пърформансът събра няколко напълно непознати помежду си хора, които за един следобед време трябваше да научат основни движения от неорайхианската психотерапевтична школа, която разглежда човека като единство на дух и тяло. Всичко бе опаковано в танц, хореографиран от Мила Искренова. Една репетиция – едно представление. Бе смело решение да участваш и абсолютно откровение да го направиш пред препълнената с хора Централна минерална баня в София.

Резултатът обаче бе прекрасен, а преживяването – незабравимо както за нас, така и за публиката. Години по-късно, вече работейки в "Капитал", срещнах трима свои колеги, които са били тогава в банята и говореха за пърформанса на Виргиния с необяснима страст.

Третата ми среща бе отново с текстове. Тогава Виргиния бе канена за колумнист къде ли не и често се случваше да попадна на размишленията й. По-рядко чувах от приятели за медитациите, които води в "Жълтата къща" и за съвместните пътувания на Изток.

Нямаше начин срещите ни да не зачестят, след като от един момент нататък аз самата се оказах на журналистическата тепсия, в която авторите се удряме един в друг като топки на билярдна маса. Вече се виждам редовно с Виргиния и спокойно мога да кажа, че двете с нея се учим една друга на много неща.

Вероятно се питате за какво е този текст? Дали е някаква платена публикация или полюция на гонзо-журналистиката? Всъщност не. Този текст имаше за цел да ви разкаже за срещата ми с Виргиния Захариева тази сутрин, когато тя представи последната си книга Virginii. В нея е събрала всичките си стихове от последните 33 години. Едно пътуване назад, в което спокойно може да разпознаеш и себе си.

И за да е пълен празникът на живота, Виргиния направи представянето типично в нейн стил – в 7.30 сутринта в открит минерален басейн извън София. Всеки от присъстващите трябваше да стане поне в 6.30, за да е навреме там.

Помните ли началото? "Вътре в теб винаги е шест и половина сутринта". Все още не знам кой е "теб", но знам, че Virginii на Виргиния, накара много хора да смъкнат дрехите и да останат по души в една петъчна сутрин. А това е присъщо само на големите артисти.