Дечо Таралежков – български сценарист от ново поколение 13.05 | 15:08

Син на популярния български композитор Дечо Таралежков, настоящият ни герой е прекрасен пример за член на кастата на талантливите алтернативни творци, към която се надяваме да можем да причисляваме все повече млади хора. Такива, решили да творят на родна територия, независимо от не особено благоприятния творчески климат и възможности.

На 29, Дечо Таралежков e завършил Драматургия в НАТФИЗ при проф. д-р Станислав Семерджиев и има зад гърба си две музикални групи (Cigaretta и Lovers of the Bomb), а в момента свири и в трета – Reunions.

Понастоящем работи като in-house сценарист в софийска продуцентска компания и тренира усилено винг чун.

В следващите редове ще си поговорим с Дечо за една от големите любови в неговия живот – киното. За бъдещето на седмото изкуство, правенето на кино у нас и колко точно голям е Дейвид Линч.

Разбира се, запазваме си и правото първи да ви осведомим за бъдещите проекти на Дечо, когато въпросните бъдат разкрити официално.

По-голям ли е Дейвид Линч от хляба?

Да.

В този ред на мисли може ли България да има своя Линч, ако приемем, че съществува толкова алтернативно талантлив творец на родна територия?

Тъй като въпросът ти се отнася до вероятности, отговорът, естествено, е "да". Но ако този толкова алтернативно талантлив творец съществуваше досега, мисля си, щяхме да знаем. 

Влезе ли в правилен коловоз страната ни по отношение на комерсиалното кино в последните няколко години?

За съжаление не мисля, че можем да наречем калния междуселски път "коловоз". Все едно да ме питаш достатъчна ли е една наполовина построена нова магистрала да се наречем съвременна европейска държава.

Удачно ли е да се прави кино у нас, ако си алтернативен творец?

Можем само да предполагаме, тъй като няма примери да подкрепят или опровергаят подобна теза, като изключим може би опитите на Камен Калев. Ако говорим принципно, според мен е задължително да се прави алтернативно кино, т.е. такова, което не е основно подчинено на боксофиса. Ако имаме какъвто и да било шанс да възродим някакъв национално характерен киноезик и да оформим международен облик на българското кино, то това са фестивалните филми, които от пазарна гледна точка са алтернативни. Родните ни продуценти обаче, незнайно защо, упорито настояват да се сравняват с Холивуд и да използват словосъчетанието "шведски филм" например като синоним за нещо негледаемо. Тук си даваме сметка, че представите много са се объркали.

Проблемите, пред които се изправя всеки млад творец у нас, ако желае да реализира кинопроект от какъвто и да е мащаб и естество?

Основен и доста парадоксален проблем, който засяга прохождащите творци не само у нас, е липсата на творческа биография. Различните програми, които финансират кино, имат изисквания творческите екипи вече да имат реализирани проекти зад гърба си. Работата е там, че без финансиране няма как да реализираш проект, което ни вкарва в затворен кръг. Изводът е, че младият творец няма друг избор, освен да започне от малки, къси идеи, които да финансира до голяма степен сам, за да има какъвто и да е шанс да влезе в "голямото кино".

Генералните проблеми за млад и инакомислещ сценарист като теб?

Сблъсъкът между common sense-а и българската абсурдистична реалност. Липсата на хора с продуцентски потенциал, които да са готови на рисковани ходове. Липсата на уважение към професията сценарист, която понастоящем е третирана като писар.

Киното у нас преди 10 ноември срещу това, снимано след въпросната дата?

Кино срещу не-кино.

Превърна ли се комерсиалното холивудско кино ексклузивно в машина за правене на пари?

Не мисля, че някой изобщо подлага това на съмнение. От години се наблюдава тенденцията, че в името на едни изключително скъпи пуканки Холивуд забрави какво е киноразказ. Все по-често гледаме некохерентни филми, на които липсва дори вътрешна логика, а на всичкото отгоре претоварват очните мускули. Струва ми се, че все по-рядко комерсиалното холивудско кино действително осигурява това, за което е проектирано – entertainment (забавление).

Последният блокбастър, който ти е хващал окото?

Не мога да се сетя дали след "The Avengers" имаше нещо, което поне да е забавно.

Кой е твоят тип кино и би ли желал да твориш на неговите територии? 

Доброто. Бих искал да творя само на неговите територии.

До каква степен качеството на дадена кинопродукция зависи от нейния бюджет?

Това е твърде общ въпрос. Според мен качеството зависи на първо място от съдържанието и на второ от иновациите, които са открити за реализацията му дори при недостатъчен или напълно липсващ бюджет. "Pi” на Дарън Ароновски струва 60 000; "Primer” на Шейн Керът струва 7000 (поне по официални данни). И двете са доказателства, че зависимостта, за която питаш, не съществува обезателно.

Колко ограничени са в днешно време сценаристите, работещи по комерсиални ленти?

Сценаристите, работещи по комерсиални ленти, по принцип са ограничени. Пусни си пак "Barton Fink” на братя Коен. Разбира се, богатият опит на така да се каже общообразователен сценарист, работил години в индустрията, е нещо, което няма как да имам, за да мога да ти дам напълно меродавен отговор.

Откъде произлиза любовта ти към седмото изкуство?

От колективното несъзнавано, предполагам.

Подценява ли се важността на музиката в кинопродукциите?

В българските – да. Продължаваме да чуваме композиции, смърдящи на нафталин, на всичкото отгоре зле смесени в цялостното аудио на филма. Щатските обаче все по-често използват музиката като спасителен пояс. Дават си сметка, изглежда, че съдържанието им е твърде немощно без музика, която да ориентира зрителя какво точно трябва да изпитва, гледайки дадена сцена.

Опиши с няколко думи лентата, която ти би заснел?

Научнофантастичен филм за циклично бъдеще, от което хората трябва да се измъкнат. Също така история, развиваща се в митологичен свят, в който човечеството е изгубило огъня. Тъй като това са реални проекти, в случай на кражба на идея ще държа вашата медия отговорна. 

Положително влияние ли оказват технологиите в киното? Лишиха ли го от неговия чар? Или просто го дообогатиха?

Сещам се за който и да е "Transformers” и споменатото по-рано претоварване на очния мускул и ми иде да кажа, че с технологиите вече се злоупотребява. Със сигурност обаче са осигурили начин да бъдат разказани истории, които преди 20 години биха били немислими. Но технологиите не само осигуряват възможности, а вече стават и мотив за конкретно съдържание, фактор, определящ типовете истории, които се разказват. Стигам до заключението, че хем обогатяват, хем дразнят.

Най-очакваната от теб българска и чужда продукция за остатъка от 2013 година?

Българска - първия късометражен филм, който ще реализираме с моя приятел, режисьора Владо Ковачев. Чужда – "Only God Forgives” на Никълъс Виндинг Рефн. 

Как виждаш киното след 10 години?

Съмнявам се за 10 години да настъпят фундаментални промени, поне що се отнася до визуалната част. Може би ще се засили тенденцията на сливане между киното и интерактивната индустрия, на която дадоха начало заглавия като "L.A. Noire” на Rockstar Games или "Heavy Rain” на френското студио Quantic Dream и предстоящата им нова продукция "Beyond: Two Souls” с участието на Елън Пейдж и Уилъм Дефо. Тъй като във видеоигрите вече актьори изпълняват драматургия, а гореспоменатите заглавия са записали участие на Tribeca Film Festival, е само въпрос на време филмовите призове да включат и категория "игри". Естествено, класическият киноразказ се е доказал като устойчив през времето, тъй че остава да очакваме да разберем какви ще са темите, вълнуващи човешката душа след 10 години. Това обаче не се наемам да предскажа.