Ами сега? Ако срещнем извънземни братя? 10.09 | 20:10

Какво можем и трябва да сторим, ако се срещнем лице в лице с наши извънземни съседи?

Наскоро в Далас се провело мероприятието Starship Congress, на което бил обсъждан основно пробивът на човека в Космоса. Бързо станало ясно, че ако се мисли в мащабите на усвояването на галактичните дълбини, това вече не е фантастика, а еволюционен императив.

Та да си представим за минута, че преодолеем огромните технологични проблеми с придвижването на космическите кораби към съседни звездни системи и започне нов век на галактична колонизация.

Да си предположим също така, че на глобалния въпрос "Сами ли сме във Вселената?" бъде намерен отрицателен отговор. Ние прокарваме пътища към звездите и се убеждаваме, че животът е просто химично съединение и отчитайки точните условия, биологията е възможна навсякъде, където си иска.

И когато се срещнем лице в лице с нашите извънземни съседи, какво може и трябва да направим?

Етични проблеми

Участниците в Starship Congress засегнали етичните въпроси на установяването на първия контакт с извънземни – независимо от това разумни същества ли са това, или са едноклетъчни микроорганизми в процес на еволюция.

Изграждането на етична структура е необходимо, заключили мъдро учените. И била дадена за пример директивата от "Стар Трек", която се използва в измислената Вселена, за да предотврати намесата на Федерацията във вътрешните дела на друга цивилизация, в нейното естествено развитие и прогрес. Така че – какво трябва да включва такава структура? Колко трябва да вземе тя от научната фантастика? И необходима ли е изобщо?

Зам.-шефът на Отдела по развити технологии на НАСА в Центъра за космически полети Маршал Ле Джонсън обрисувал в общи линии някои логични критерии за нашите потомци, разказващи как е необходимо да се отнасяме към всеки извънземен живот, ако някога такъв бъде открит.

1. Да изучим всичко, което е възможно да се изучи, преди да рискуваме каквото и да е.

2. Ако ни се струва, че е жив, да не го пипаме.

3. Да не донасяме образци на Земята, ако не сме 100% сигурни, че те са съвместими с нашата екосистема.

По повод третия критерий президентът на Microwave Sciences Inc. Джим Бенфорд смята, че на първо място сме длъжни да се загрижим за себе си, а не за някакви си извънземни микроби. И добавя, че трябва да се притесняваме, че нещо може да ни зарази или да представлява заплаха за нашата биология. В случай на сблъсък с извънземен живот Бенфорд предлага да се построи лаборатория, за да може да се правят научни изследвания на място.

Да колонизираме, да не колонизираме...

Спечелилият наградата Alpha Centauri Award Армен Папазян смята, че нашата политика и история се изразяват в понятията "колонизация" и "изследване".

Инженерът оптик от Хавайския университет Джо Ритър опитал да разсъждава по този въпрос от гледна точка на личния опит. Като жител на Мауи той знае, че на този неголям остров е имало много проблеми с колонизатори – те не разбирали и не приемали това, което било свещено за островитяните. Затова той се съмнява, че хората ще бъдат способни да не се намесят в извънземния живот, независимо явява ли се той разумен, или не.

"Способни ли са хората на това? Не мисля", заключил Ритър.

Вероятността от откриване на живот на такъв етап на развитие като нашия на Земята е невероятно малка. Ние може да не знаем за контакта, ако той се е случил или ще се случи, ние може да не признаваме технологиите на използваните от извънземните инструменти, ние можем да не предполагаме за възможността от съществуване на разновидности на разума, който притежава тази хипотетична цивилизация.

И все пак изглежда малко вероятно, че в безкрайната наглед Вселена ние никога няма да се сблъскаме с други примери на биология, когато наистина станем способни на междузвездни пътешествия. Но засега това е само догадка. Единствените доказателства за живот се намират тук, на Земята.