19 главоблъсканици, които само запалените читатели на книги могат да разберат 14.01 | 07:01

За вас изразът „Не обичам да чета книги“ е като отрова за ушите

Да бъдеш жаден за книги читател е едно от най-хубавите неща, които може да бъде човек. Четенето на книги не само раздвижва вашия мозък, но също така ви предоставя възможност да опознаете различни култури и ви помага да избягвате и някоя друга граматична грешка.

Има все пак една шепа досадни ситуации, пред които любителите на книги трябва да се изправят.

Кога можем да се отречем от посредствен роман? Кой е най-ефективният метод за организация на лавицата за книги? Снобско ли ще бъде да зарежеш някого въз основа на неговата или нейната неприязън към четенето? Тези и някои други странни главоблъсканици са може би единствения недостатък хората, обичащи книгите с цялото си сърце и душа.

Вижте всички изрази, които измъчват любителите на четенето:

Да намерим удобна позиция за четене е безкрайно приключение. На стол или на легло? По корем или по гръб?
В самолета без да се поколебаем си светваме лампата, за да четем, докато всички останали си поспиват.
Разрезите по страниците може да изглеждат като леки наранявания, но болката от гледането им може да бъде мъчителна.
Да вървиш и да четеш едновременно изисква голяма координация между окото и ръката. Само професионалните атлети могат да се справят с това.
Какво за бога трябва да направиш с подвързията на книгата ти с твърди корици, докато четеш? Да я оставиш да се размотава из ръцете ти и да рискуваш да я скъсаш? Да я махнеш и да я забуташ из някой ъгъл с риск повече да не я намериш?
Да вземеш решение какво да прочетеш е избор, който ви поставя пред неимоверно лутане.
Шрифтът и дължината на страниците на една книга могат сериозно да окажат въздействие на вашия опит в четенето, понякога може да бъде пагубно. Определено безсерифния шрифт за вас означава НЕ.
Една книга може да съдържа в себе си най-глупавите неща, които сте чели, но вие все още изпитвате огромна вина, когато казвате: "Никога, никога, ама никога няма да стига до края на тази книга."
Ах, онова изгубено време в миналото ви, което ви преследва постоянно. Съжалявате за всички онези безсмислени часове, които сте прекарвали да прецъквате през профилите на известни личности и да си губите времето. А можехте вече да сте стигнали до края на Моби Дик!
Някои хора броят минутите, докато дойде време за обяд. Но вие стоите и броите часовете, докато излезе новата книга на любимия ви автор.
Да довършите книга, която обичате, е като да кажете довиждане на добър приятел. Толкова много сте преживели заедно! И въпреки че може да се видите отново някога, няма да бъде както преди.
Искате да забравите думата – изнасяне. Най-стресиращото нещо за вас е да измислите как ще пренесете всички онези кутии пълни с книги.
Постоянно премисляте как да подредите рафтовете си с книги. Дали да ги наредите по цветове, или по-практично – по дата на публикуване или азбучен ред?
Настроението ви се влияе от книгата, която четете. Приятелите ви са се научили да ви избягват, когато дойде месецът на Достоевски!
Държите се с намерените книги като с изоставени кученца. Всеки път си казвате "Защо да не я взема вкъщи!?"
Вие не просто преминавате през книжарница. Вие задължително трябва да надникнете вътре и то точно в най-неподходящия момент. Разбира се, че няма да се разминете с покупката на само една!
"Не чета книги" - това е фразата, която ви е достатъчна, за да разберете, че нямате бъдеще с този човек. За вас това звучи като "Ненавиждам майка си".
Вие може би имате не едно, не две, а дори три или четири копия на ваша любима книга. Просто не можете да устоите на различните дизайни на кориците!
Денят, в който ви чакат задължения като пускане на пералнята, минава толкова незабелязано, когато сте по средата на много важен момент от книгата. На кого му пука, че носите една и съща тениска вече трети ден!