Мултикултурализмът на Меркел се провали и у нас? 16.06 | 15:44

В периода май-юни политическата ситуация в страната остава стабилна. Симптом на политическата стабилност са добрите показатели на приходите в бюджета, които в края на април са с 2 милиарда повече от същия период на миналата година и с 1,2 млрд. повече от предвидените в бюджета, сочи анализ на Института за дясна политика.

В същото време Европейската комисия увеличи прогнозата за икономически растеж на България през 2015 и 2016 година, чуждестранните инвестиции нараснаха повече от два пъти спрямо същия период на 2014 година, а износът постави 7-годишен рекорд, като през последната половин година се увеличи с 13,1%. Отбелязва се раздвижване в редица сектори на икономиката, както и по отношение на усвояването на европейските фондове.

Затова, след първите седем месеца на настоящото управление може да се констатира, че формулата за приоритетно осигуряване на политическа стабилност носи положителни резултати за икономиката. Ако този приоритет бъде съхранен, в следващите години България има възможност да си върне темпа на икономическо развитие от времето преди световната финансова криза. Стабилизирането на публичните финанси и политическото спокойствие, в контекста на регионална и глобална нестабилност са добра база за бъдещо развитие.

Предвид предстоящите местни избори, е добре политическите сили от управляващото мнозинство да гарантират, че няма да жертват политическата стабилност заради конюнктурни интереси на местно ниво и предизборни битки помежду си. Нещо повече, след местните избори те биха могли да пренесат модела на управление от централната към местната власт и по този начин да гарантират по-голяма ефективност на различните политики.

Осигуряването на политическа стабилност не е самоцел, а средство България да навакса загубеното по време на световната финансова криза. В контекста на конфликтите в Украйна и Арабския свят, заобиколена от дестабилизирани държави като Македония и Гърция, а в близка и средносрочна перспектива и Турция, България има възможност да се превърне в регионален фактор на стабилност, което ще донесе и своите икономически позитиви.

Като обществено сътресение от среден мащаб може да се определи конфликтът между българи и роми в община Гърмен. Въпреки, че нямаше мащаба и енергията на конфликта в Катуница, конфликтът в Гърмен отново постави на дневен ред въпроса с интеграцията на ромите. Прави впечатление, че рамките и границите на говорене по темата постепенно се преместват, като дори традиционно либерални говорители, като Антонина Желязкова преминават към по-агресивно говорене.

След събитията в Гърмен и Орландовци, българското общество стана част от европейския дебат за провала на мултикултурализма (теза отстоявана през годините от десни лидери като Ангела Меркел, Дейвид Камерън и Никола Саркози), като тепърва предстои да се види, възможно ли е България да формулира нов подход на интеграция. Резултатите от досегашния процес на интеграция на ромите показват, че нито гражданските организации, които работят по темата, нито държавата, която по-скоро беше дистанцирана от проблема са избирали правилния подход. В тази ситуация очакванията на по-голямата част от обществото са държавата да влезе в гетата и заедно с това да е в състояние да формулира и наложи общ ценностен, правен и социален стандарт на поведение за всички български граждани.

Важен остава въпросът с лидирането на тези процеси. Към момента е ясно, че заради ниското доверие в обществото и крайно незадоволителните резултати, гражданските организации, които работят по темата не са в състояние да изпълняват ефективно тази роля. В същото време държавата дава сигнали, че е склонна да прояви смелост и да навлезе ефективно в решаването на този проблем, като смени посоката на изолационизъм, която следваше до момента.

В тази връзка трябва да се отбележи адекватната и навременна реакция на МВР и по време на двата конфликта. Хладнокръвното поведение на силите за сигурност е основната предпоставка да не се стигне до кръвопролития и протестите да бъдат овладени. Оттук нататък обаче проблемът не е само в полето на МВР и в неговото решаване трябва да се включат всички институции.

В чисто политически план, като важен акт може да бъде отличена инициативата на президента Росен Плевнелиев да предизвика референдум по въпросите на изборното законодателство. В случая е видимо желанието на държавният глава да покаже последователност по отношение на действията си от миналата година. На широката общественост обаче не е ясна главната цел и резултатите, които се очаква да предизвика евентуалната реформа на изборното законодателство.

Въпросът с най-голяма същностна тежест е този свързан с мажоритарния избор на част от депутатите. Ако подобна промяна бъде приета това би окрупнило и стабилизирало политическата система, тъй като ще предопредели излъчването на ясни парламентарни мнозинства. В същото време обаче тя би ограничила възможността за по-широко политическо представителство. Трябва да бъде ясно, че при подобен вариант ще пострадат най-вече малките партии, защото потенциал за излъчване на избираеми мажоритарни кандидати към момента имат само две политически сили. Въпросите за задължителното и електронното гласуване не биха променили съществено съотношението между различните партии.

Друго актуално събитие, което разпали политическа дискусия и потвърди тенденции, които ИДП вече няколко пъти посочваше беше откриването на паметник на цар Самуил в София. За пореден път пролича, че в българското публично пространство тече стимулирано от кризата в БСП разцепление, което ще доведе до формиране на либерална постмодерна левица от европейски тип. Неадекватността на БСП спрямо тези тенденции (чийто единствен изразител в партията е Георги Кадиев) вкарва на терена на лявото фигури с активна публична позиция, доскоро принадлежали на българската десница.

Всъщност с изчезването на БСП или с нейната успешна трансформация в ляво-либерална партия ще завърши процесът на пълна трансформация на българската политическа система, започнал с кризата в СДС след 2001 г. и завършил с изграждането на настоящата управленска коалиция през 2014 г. Тя за разлика от някогашното СДС има подчертано консервативен характер и успешно компенсира основния дефицит на демократичните сили в България от 90-те години - отказът от защита на националните ценности и на националната идентичност. В този си вид десницата обаче става все по-непривлекателна за определени обществени кръгове и е въпрос на време те да потърсят политическата си идентичност другаде.