Неочаквано, но възможно: Избори 3 в 1 наесен? 14.04 | 12:00

Ако бъдещето на новия парламент се познава от първия му ден, и на това Народно събрание много прилича на предишното, чийто живот беше няколко месеца. Да работят кратко и да се готвят за избори бяха очакванията на депутати от различни политически формации и преди, и след края на началото на първото заседание, което ще продължи до избора на председател.

Привечер в сряда (12 април) единият от лидерите на "Продължаваме промяната - Демократична България" Асен Василев изчисли, че 49-ия парламент ще работи 4 месеца. Преди това за избори през юли заговори лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Той обяви, че иска да направи правителство с първия мандат, но само с втората парламентарна сила - "Продължаваме промяната" - "Демократична България". Новата коалиция обаче беше категорична, че няма да управлява с ГЕРБ, а ще предложи свое правителство на малцинството с втория мандат. При откриването на 49-ия парламент, Борисов посочи, че има два варианта за кабинет, без да уточни какви. Като краен вариант предложи служебното правителство да бъде предложено от някоя от групите мандатоносители и избрано, за да удължи това живота на Народното събрание.

От заявките досега може да се направи извод, никоя формация не е готова на компромиси. При неуспех с мандатите на първите две парламентарни сили, ще бъде връчен и трети мандат, но опитът показва, че шансът за правителство с него е нищожен.

При пълната неяснота ще се състави ли редовно правителство и в този парламент "Дневник" попита юристи, експерти по конституционно право, за възможните юридически сценарии за бъдещи избори и комбинациите от тях. Засега сигурни са редовните местни избори през есента, които определят и част от ходовете на политиците в момента.

Най-кратко вариантите могат да бъдат описани така:

    предсрочни избори през юли

    2 в 1 - предсрочни парламентарни и местни през октомври

    3 в 1 - предсрочни парламентарни, местни и референдум през октомври

    2 в 1 през май 2024 г. - редовни европейски избори и референдум

Дали някой от тях ще се случи, предстои да видим.

Предсрочни парламентарни избори - най-рано през юли

Според проф. Пламен Киров, бивш конституционен съдия и преподавател по конституционно право в Софийския университет, интервюиран от БНР, процедурата по консултациите на президента с парламентарните партии и връчването на мандатите този път ще бъде доста по-бърза от предишната, когато "Радев вървеше по ръба на бръснача".

"Струва ми се, че сега процедурата ще бъде доста по-бърза. Едва ли президентът бърза да сложи край на мандата на служебното си правителство. По-скоро действията му са определени от друга логика", казва проф. Киров. Пред БНТ той изказва хипотеза за какво е бързането за свикване на Народното събрание - "за да може да бъде приет от парламента Законът за държавния бюджет, така че следващото служебно правителство, което президентът назначи, да изгражда своята политика върху добър държавен бюджет".

Според него обаче проблемът е не, че Радев бърза, а че партиите продължават да не искат да си говорят: "Нямаме информация, че е готово правителство. И това като че ли подсказва, че най-вероятно няма да има парламентарно излъчено правителство. И в този случай вероятно най-добре е да се отива през юли на предсрочни избори. Те най-вероятно ще възпроизведат същата картина", казва проф. Киров. Той посочва, че подходящата дата е в средата на юли с аргумента, че е "добре известно, че българите не обичат да гласуват нито по Нова година, нито през август".

Доц. д-р Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в Софийския университет, и Академията на МВР, каза за "Дневник", че очевидно президентът побърза да свика парламента заради критиките в предишния парламент, че прекалено бави процедурата. Според нея юридически е възможно да има предсрочни избори през лятото, но това зависи от бързината, с която Радев връчва мандатите.

"Когато връчи първия мандат, ще може да се каже дали ще има предсрочни избори през юли", казва юристката и посочва, че очакваната по-ниска избирателна активност тогава ще помогне за нисък праг за евентуален референдум след това.

Според нея другата възможност е да бъде формирано правителство и то да организира предстоящите местни избори: "Този вариант е по-малко вероятен. Има теоретичен шанс, но първите две политически сили си казаха сериозни думи. Пътят един към друг може да е доста труден. ГЕРБ има най-голям интерес от съставяне на правителство, което да подготви местните избори. Те имат най-много кметове на общини", коментира доц. Киселова по БНР.

Избори 2 в 1 - местни и извънредни парламентарни през октомври

Парламентарни и местни избори са провеждани заедно през есента на 1991 година, а през 2011 г. имаше местни и президентски избори.

Юристите посочиха, че Изборният кодекс е предвидил какво се случва при съчетаване на местни и парламентарни избори. Част от организацията ще бъде от общински избирателни комисии, които са доста повече от районните. Подготовката трябва да е сериозна. Партиите трябва да номинират хора, които са готови не само да стоят в изборния ден, а и да изчакат предаването на материалите.

Според проф. Киров президентът пак може да разтегне процедурата и ако не бъде излъчено редовно правителство, да се отиде на избори 2 в 1 през октомври - заедно с редовните местни избори. "Това съчетаване", казва той, "ще бъде доста проблематично от гледна точка на технология на провеждане. Опасенията на президентския екип може да са, че тези избори ще са на ръба на провала."

Става дума за множеството грешки в протоколите, които предизвестено се случиха на изборите сега заради промените в Изборния кодекс, които върнаха хартиената бюлетина и ръчното броене на разписките от машинното гласуване.

Дали Изборният кодекс може отново да бъде поправен от новия парламент? Проф. Киров смята, че той не трябва да се поправя, а да се напише нов: "При това представителство в парламента това е непосилна задачата. Този кодекс вече не става за нищо. Голяма част от измененията са чисто конюнктурни. Сбъркана е философията. Материята трябва да бъде подредена", казва професорът по БНР.

Въпреки предстоящата бъркотия при избори 2 в 1 наесен, проф. Киров вижда възможност предсрочните парламентарни да се съчетаят с втория тур на местните избори - защото става дума за мажоритарен избор на кметове.

"Може да се окаже, че подходящата дата е вторият тур на местните избори. И тогава проблемът няма да е толкова сериозен от гледна точка на организация и провеждане на избори 2 в 1", посочва той. Според професора залогът на местните избори е много голям, защото партиите биха седнали да си говорят едва след като пожънат успехи в местната власт.

Вариантът 2 в 1 наесен може да бъде и комбинацията от местни избори и референдум.

3 в 1 наесен - местни, парламентарни и референдум

"Дневник" попита юристи възможен ли е сценарий 3 в 1. Причината е, че в момента текат процедури по три референдума - на "Има такъв народ" за президентска република, на "Възраждане" за отлагане на влизането в еврозоната и на БСП за "забрана на обучението в училище, свързано с промяна на пола". В случай, че съберат достатъчно подписи, те влизат в продължителна процедура пред Народното събрание, а вероятно и в Конституционния съд - следователно не може да се прогнозира колко от тях ще въбоще ще преминат "цедката" и ще стигнат до провеждане.

Проф. Емилия Друмева, секретар по правните въпроси на президента каза: "Едва ли някой би се решил на избори 3 в 1". Тя припомни, че е имало прецедент провеждане на избори и референдум едновременно. Два вида избори и референдум обаче не се е случвало.

Досега са провеждани 3 национални референдума, като два пъти те са били едновременно с избори:

- На 25 октомври 2015 г. се провежда референдум едновременно с вота за местна власт. Гражданите гласуват с "Да" или "Не" в отговор на въпроса: "Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?" Референдумът е насрочен от президента Росен Плевнелиев.

- На 6 ноември 2016 г. - заедно с изборите за президент и вицепрезидент се проведе референдумът на Инициативен комитет с председател Слави Трифонов. На него избирателите можеха да отговорят с "Да" или "Не" на въпросите: "Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?", "Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?" и "Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?"

- Третият е проведен самостоятелно - на 27 януари 2013 г. гражданите да гласуват с "Да" или "Не" в отговор на въпроса: "Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?" Това е първият референдум в най-новата българска история, иницииран е с подписка, организирана от БСП.

Проф. Друмева посочи още, че процедурата за референдум отнема доста време - от събирането на подписите до окончателното решаване от парламента дали ще се проведе. Затова тя изрази съмнение, че ако се наложи да има извънредни парламентарни избори заедно с местните наесен, някой би се решил да добави към тях и референдум - заради сложността на организацията.

В същото време тя припомни, че през 1990 г. са проведени парламентарни избори с два вида бюлетини - дълга и къса, поради смесената система на гласуване - мажоритарно и пропорционално: "И въпреки това избирателите масово се справиха, съвсем малко грешки имаше".

Избори 3 в 1 наесен са разрешени от закона и теоретично възможни гласи мнението на доц. Киселова, проф. Екатерина Михайлова, бивши конституционни съдии и юристи, с които "Дневник" разговаря.

Според проф. Екатерина Михайлова, преподавател в НБУ, юридически пречки няма, но въпросите за бъдещите избори чакат политически решения. Тя посочи, че според член 14 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, ако в рамките на срока за референдума ще се провеждат и национални избори - парламентарни или президентски, то задължително референдумът се провежда заедно с тях.

Чл. 14 ал. 2 гласи: ... когато в едногодишен срок от датата на обнародване на решението на Народното събрание се произвеждат избори, с изключение на частични и нови избори за общински съветници и кметове, в този случай националният референдум и изборите се произвеждат на една и съща дата.

Това означава, че референдумите, които минат през Народното събрание и Конституционния съд, ще се съчетаят с някои от близките по време избори.

Проф. Михайлова акцентира, че всичко това трябва да се подложи на най-добросъвестна политическа преценка и решенията да се вземат не само въз основа на това какво е допустимо от нормативната уредба.

Благовест Пунев, бивш конституционен съдия, каза за "Дневник", че избори 3 в 1 теоретично може, но би усложнило много избирателите и отчитането на вота. "Струва ли си?", попита той. И отчете, че местните избори могат да вдигнат активността с изборите, с които са съчетани - парламентарни или референдум.

Друг бивш конституционен съдия, пожелал да остане неназован, каза, че няма нормативна пречка и за 3 в 1, но ще е чудовищно трудно като организация. Той смята, че няма нормативни пречки да се проведат избори 3 в 1, и дори 4 в 1. Но очаква като най-реалистично провеждане на избори 2 в 1 - местните заедно с извънредни парламентарни. И въпреки че смята, че няма нормативни пречки и за избори 3 в 1, не му се вижда вероятно да се добави дори единият референдум, защото организацията на такова гласуване на три писти ще е "чудовищно трудна работа, особено за Районните избирателни комисии". Той не съветва политиците да тръгнат на вариант избори плюс референдум, макар че прецедент е имало.

Ако се гласува с машини и за референдума, трябва да се промени Изборният кодекс, посочва доц. Наталия Киселова. По сегашния ред гласуването при допитвания става с бюлетина в плик.

Проблемите с референдумите

Всички юристи посочват проблеми с въпросите, за които се събират подписи, което означава, че парламентът може да спре допитването, а също и Конституционният съд.

Преди всичко трябва да се изясни дали допитването за еврото е съобразено с конституцията. Парламентът трябва да реши този въпрос, защото провеждането на референдум с въпрос за евровалутата, както и да е зададен, е несъвместим с конституционното изискване допитването да не засяга въпроси, предмет на международно договаряне.

"Възраждане" подведе гражданите да се подписват за въпрос, който е решен с международен договор. Ако парламентът не спре такъв референдум на това основание, въпросът сигурно ще стигне до Конституционния съд, но е съмнително той да се произнесе до септември-октомври", каза за "Дневник" юрист, пожелал да остане неназован.

Според доц. Киселова теоретично е възможно референдумите да се проведат, ако Конституционният съд допусне въпроси с недопустим предмет. Тя посочи, че не е допустимо допитване по въпроси, уредени с международни договори, какъвто е случаят с еврото. За президентската република въпросът също не е допустим, когато няма внесен проект за изменение на конституцията - по закон Народното събрание взема решение само въз основа на такъв проект.

Що се отнася до въпроса на БСП - той беше обявен по един начин, а след това редактиран, защото първоначалният му вариант предвиждаше тези, които подкрепят вижданията на левицата, да гласуват с "не". Тогава пред "Дневник" Киселова посочи, че това противоречи на "трайната българска практика, че въпросите се задават така, че отговорът да е "да". След това въпросът беше редактиран, но не е ясно колко легитимно е това. По този референдум срокът за събиране на подписи още не е изтекъл.

Доц. Киселова посочи, че ако поне един референдум мине през парламентарния и конституционния контрол и това се случи след местните избори, референдумът може да се проведе през май 2024 г. заедно с избора за европейски депутат.

Кога ще се проведат референдумите е важно, защото за тяхната валидност ключова роля изграе избирателната активност на предходните избори. Колкото по-ниска е тя, толкова по-лесно е референдумът да мине.

Източник: "Дневник"