Неуредици и неяснота вгорчиха първата учебна седмица 22.09 | 10:30

Първият училищен звънец вече замлъкна и е заменен от рутината на 40-минутната смяна. Еуфорията на първокласниците също сигурно вече е отминала след първите дни на ранно ставане и носене на тежките раници към училище.

Всъщност, за поредна година ще се окаже, че раниците се носят преобладаващо от майките, бабите, лелите, защото тяхната тежест въпреки всички кампании и усилия на родители и граждански организации в последните години, не е намаляла.

Но и тежестта от порядъка на 3-4 килограма, или както една майка на първокласник призна пред inews.bg: "тежи толкова, сякаш съм сложила два лаптопа вътре", се оказва само един от много фактори, които успяват да вгорчат доброто настроение на много родители след първия учебен ден.

В редакцията разговаряхме с няколко майки, които са изпратили за първи път децата си в класната стая. В продължение на няколко дни събирахме впечатленията им, мненията им, а с това се оказа обаче, че събираме доста притеснения. Затова и сортирахме проблемите в няколко групи.

На първо място и като основен проблем се открои неяснотата. В първата учебна седмица родителите не са наясно с твърде много неща, свързани с бита на своето дете като първокласник. Шокът от промяната е все пак голям, да признаем, и то преди всичко за родителите. Една от майките, които споделиха с нас още първите си тревоги, Даниела, след третия ден сама допълни, че може би част от проблемите се преувеличават от самите родители и то заради незнание и неосведоменост.

И въпреки че децата вече са тръгнали на училище и ходят там всеки ден, родителските срещи тепърва предстоят – може би по време на тази първа среща загрижените майки и татковци ще получат повече информация.

От натрупаната в iNews.bg информация откроихме:

Неуредици при организация на храненето на децата.

В няколко училища столовете, които предоставят обедното хранене на учениците на целодневно обучение, не работят. В началото на учебната година столът е все още със затворени врати и няма яснота кога точно ще започне да работи. Първоначално се казва, че малчуганите ще могат да се хранят от 24 септември, но един ден по-късно датата се измества за след две седмици, заради неиздадено разрешително от ХЕИ. Така в продължение на две седмици децата към и без това тежките си раници трябва да прибавят и два-три сандвича – напълно в разрез с наредбата за здравословно хранене на децата и подрастващите, която е в сила от три години.

Проверка на iNews.bg показа, че случаите, в които не работят столовете, се дължат на обичайните за България законови и процедурни неуредици. Тъй като фирмите, които осигуряват хранене на децата в училище, сключват договор със съответните общини като малки обществени поръчки, сега на много фирми срокът е изтекъл. Новите договори обаче са сключени едва в края на август месец (след изтичане на предишните договори) и новите фирми още ремонтират. А чакат и проверката и разрешението от ХЕИ. Защо не е предвидено по-рано обявяване на обществените поръчки и съответно сключването на договорите – не е ясно. Така обаче и другата година друга част от училищата ще останат в началото на учебната година на сандвичи.

Т.е. в някои училища стол има и родителите са доволни (2, 10, 78, 36 училище в София) в други – все още няма, а и не се знае точно кога ще отвори врати столът на 23 СОУ. Така стои въпросът е с цената на купоните – от 1.70 в София, най-скъпия купон регистрирахме във Варна (3 Основно училище) – 3.20 лв. За пазарният механизъм няма да спорим, но и разликата между 1.70 и 3.20 лв. определено прави впечатление на родителите.

Всяко училище поотделно се спасява и по отношение на закуските.

Според въпросната Наредба за здравословно хранене в сила от 2009 година, на учениците трябва да се предлагат и две подкрепителни закуски. Не във всички училища обаче практиката е влязла в сила. Отново в 23-то училище в София, както са информирали майката, закуска ще има в четири дни в седмицата, като в петък тази закуска ще е плод. А в понеделник или ще стоят гладни, или майките да мажат сандвичи. Защо е такава практиката – също не се знае, въпреки че повечето договори се сключват с фирмите, които поддържат столовете.

В друго училище е казано, че закуска няма да има, а детето е върнало направените сандвичи, защото е получило кроасан. За утре какво да правя – да мажа сандвичи, или да не мажа, да нося ли на ръка или да не нося, пита Ани.

Повечето от училищата, които разгледахме предоставят такава закуска, но само в половината от тях има съответната следобед, когато те са на занималня. Следобедната също е предвидена в наредбата. Заради недостиг на средства в местните власти - за нея родителите заплащат.

И да се върнем на тежките раници, но и на даренията.

Претеглени от майките всички раници излязоха над три килограма. Дани ни разказа за удивлението си, когато е видяла големите учебници по музика и часа на класния ръководител. За какво тежат толкова – недоумява тя. А е ясно, че тя ще носи на ръка, заедно със сандвичите и шишето с вода.

От тук възниква и въпросът дали родителите в този ще са склонни да дадат пари и да закупят на шкафчета за децата си, така че поне част от нещата в раниците да стоят в класната стая, а да не се разхождат всяка сутрин и всяка вечер. И, да – дали родителите ще склонят. А имат ли избор? Попаднахме на няколко училища, където ще се ползват останали шкафчета от минали години. Но това не означава, че родителите не трябва да бръкнат в джоба си за ремонтни дейности. Само един родител от запитаните от нас каза, че пари не са му искани, като добави "засега".

"Поискаха ни пари (по 10 лв.) на човек за боядисване на стаята. Въпреки че стаята беше вече боядисана", ни каза Петя, също майка на първокласник и която е извадила и е дала без да роптае тези пари.

Така сигурно и останалите родители ще вложат някакви средства за чиста и приятна среда за своите деца, въпреки че столична община отчита ежегодно стотици хиляди вложени за освежаване на училищата и детските градини.

По-голям проблем е обаче безотчетността на тези средства. От всичките 10 родители, които попълниха въпросника ни, само един не е давал допълнително пари за ремонти или дарение на училището. Сумите варират около 10 лв. на ученик, като някъде се събират сумите и за втория срок предварително. В повечето случаи обаче родителите не получават разписка за направено дарение. Нито пък им е казано, че ще бъдат информирани как ще бъдат оползотворени техните пари.

Че училището е бедно, че няма пари - това е ясно, но не ли редно да знам за какво отиват парите, питат родители. И не само тази неяснота, посочват. Дани отново подчертава – просто една сутрин ти се казва "Дай 50 лв. Ами ако нямаш?".

Четвъртият по-сериозен проблем се оказват занималните.

Проблем не голям за първолаците, тъй като за тях като цяло групите са осигурени. Въпреки това в повечето училища паралелките са повече, отколкото групите за занималня. Да припомним, че правителството имаше амбиция да обхване всички деца до трети клас тази година, а до пет години дори и седмокласниците да минат на целодневно обучение. При 4 или 5 класа (както е в 2-ро, 23-то и 36-то училище в София) са предоставени 3 групи за занималня – което на практика означава, че или групите в занималнята стават огромни, или просто някои деца не посещават занималня. Прави впечатление, че занималнята е задължителна само в по-малките училища – т. е. там, където достигат класни стаи. В по-големите училища не само, че не се изпълнява плана на МОНМ, но и самите учители се опитват да принудят родителите да намерят алтернатива за децата си – обаждане по телефона, молба, дори и ултиматуми. Просто занималня няма, дори и за първи клас. А какво се случва в трети клас? В тези по-големи училища, изобщо такава няма. И родителите трябва да се оправят сами и по някакъв начин.

С майките на първолаци говорихме и за тоалетните (...!), и за наличието на медицинско лице в училище, и за учебните пособия. Притесненията на един родител са естествени, но те сякаш стават много повече заради неяснотите, заради променящите се правила, заради различията между училищата.

Не е ясно точно какво се случва и дали това няма да се промени утре сутрин, казва ни Дани. У нея цветното настроение от първия учебен ден отдавна е увяхнало.

Като поредния въпрос – ще смятат ли първокласниците тази година до 100 или няма. Дани е отворила сайта на МОНМ, прочела е старателно учебната програма – там такова нещо няма. Но нали министърът го обяви само преди няколко дни...