Парите за наука на ЕС - неприкосновени 30.11 | 16:51

"Европейската комисия ще настоява парите от структурните фондове да не се харчат само за инфраструктура, но също и за наука и иновации. Да, това е по-трудно, отколкото да се правят магистрали, но е важно за България да инвестира в растежа и създаването на работни места."

Това заяви Волфганг Бурчер, зам.-директор "Изследвания и иновации" в Европейската комисия, по време на дискусия за начините на финансиране на научни проекти от европейския бюджет 2014-2020 г., организирана от евродепутата Ивайло Калфин. 

Бурчер представи възможностите за финансиране на науката, иновациите и изследванията и обърна внимание, че средствата за тях, за малките и средни предприятия и за зелена икономика ще имат специална защита, която няма да позволява на националните власти да ги харчат за друго.

Инвестициите в развитие на наука и иновации в България са ниски и това е сериозно предизвикателство, смята Бурчер. При средно за ЕС от 2% от брутния национален продукт, България отделя едва около 0,5% за наука. Друг проблем е слабият интерес на бизнеса в инвестициите за иновация.

Ивайло Калфин, който е докладчик на Европейския парламент за следващия дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2014-2020 г. предупреди, че най-вероятно европейските разходи ще бъдат чувствително орязани, като парите за растеж и изследвания ще бъдат сред най-силно засегнати. Страните членки вече преговарят по проект за бюджет, в който специалната рамкова програма за наука и изследвания "Хоризонт 2020" е намалена от 80 на 70 млрд. евро.

"България трябва да си постави за цел да развива и науката, и иновациите, и една модерна икономика, която да промени страната до 2020 г. Това първо трябва да се постави като цел и да се търси с всички средства, включително национално съфинансиране и специално насочени политики", добави Калфин.

По време на дискусията учени от БАН и от българските университети настояха да бъде създадена специална оперативна програма за наука в България, за да може да се направят целенасочени инвестиции в науката и в модернизирането на българската икономика.

"Такова решение може да вземе правителството, а то дава противоречиви сигнали по въпроса – отначало всички бяха против, след това образователният министър поиска такава програма, сега и президентът говори в тази посока, но решение още няма”, коментира Калфин.

"Хоризонт 2020" е целеви инструмент за финансиране на върхови постижения в областта на науката и новите технологии с бюджет 80 млрд. евро. От 2014 г. чрез него ще могат да се финансират проекти за иновации във всички сектори на икономиката. От програмата могат да се възползват университети, институти, иновативни компании и малки и средни предприятия.

Представителите на академичната общност на дискусията предупредиха, че липсата на политика за развитие на науката означава, че българските учени няма да останат в страната.