Кубрат Пулев: Дразня се, че българите нямат самочувствие 09.09 | 09:06

"Не мога да променя изцяло света, но колкото мога. На пет човека добро да направя, те да направят на други пет, ще станат големи неща". Това заяви в "Предаването на Карбовски" спортистът с железен юмрук и златно сърце Кубрат Пулев.

Боксьорът се върна от море, за да се срещне с деца сираци, завършили курс за професионална квалификация. "Важно е да зарадваш тези, които са ощетени от съдбата, но са намерили начин да се сдобият със занаят", каза Пулев.

"Имам наблюдения и към други известни спортисти. Разликата е, че аз и брат ми останахме земни, докато останалите си гледат техния живот и не ги интересува нищо друго. Може би са и егоисти. Но има и други спортисти, които помагат, не сме само аз и брат ми. Но специално аз и брат ми помагаме, защото така сме възпитани. Може би такова ни е и ДНК-то".

Той разказа, че животът на него и на брат му не е бил лек в миналото. Двете момчета тренирали до 18-тата си година, без да получават средства. Заплатите им в националния пък били смешни - 200-300 лв., за които им се налагало да се молят. Още по-лошо било, че там непрекъснато се заплитали интриги, а елементарното човешко уважение липсвало напълно.

"Не бяха само моменти, когато се боксирах, а нямах и една стотинка в джоба. Това бе доста дълъг период от време", спомня си Кобрата. "Започнах на 14 години, когато бях едно малко, слабичко дете на 48 килограма. Аз и брат ми разчитахме единствено на родителите си, които нямаха много. В спортното училище ни приеха веднага, защото видяха, че сме таланти. През цялото това време не сме получили и една стотинка, докато не влязохме в националния отбор".

"В националния отбор ни даваха подаяние, особено като съпоставим с други държави. Не стига, че нищо не взимахме, но и навсякъде около нас бе пълно с интриги и неуважение. Но през цялото време вярвах в себе си, защото никой друг не е помагал. Бившият шеф на федерацията се чудеше само как да краде и да се облагодетелства".

Кубрат Пулев призна, че много от "силните" момчета на България са залитнали към престъпния свят, принудени от тежките условия за живот. Големият боксьор обясни и причините, поради които самият той не е минал към "другата страна".

"Мен парите никога не са ме радвали. Вярно е, че са голяма необходимост, но спортът успя да ме съхрани. Успях да се съхраня, тъй като и вярвах в себе си. Фактът, че на състезания побеждавах най-силните от Русия, Англия, Америка, ми даваше надежда, че един ден ще съм най-добрият. Просто ми е и такъв характерът. Вярвам, че и България ще се оправи, но всеки един от нас трябва да допринесе за това. България е всички хора".

Макар и сега да е близо до световния връх, Кубрат Пулев призна, че преди време дори е мислил да се откаже от бокса.

"Минавали са ми мисли да се откажа. Например, когато съм бил в безизходица или някаква дупка. Или когато съм бил в застой и не съм се развивал. Но през цялото време съм продължавал. Не знам какъв щях да бъда, ако не бях боксьор. Може би трябва да попитаме Господ. Той ръководи нещата, а щом съм боксьор, значи това ми е правилното място".

"Преди време голямата ми мечта бе да бъда републикански шампион или част от националния отбор. Абсурд е да съм си мислил, че ще стигна дотук. Тогава дори не си го и представях, че мога да стигна до мач за световната титла".

"Дразня се, че българите нямат самочувствие. България с нищо не е по-малко от другите държави. Трябва да имаме самочувствие, точно защото сме българи, че имаме голяма история, че имаме Левски и големи герои. За мен няма по-голяма цел от това, България да е добре, да се оправиме.

Кубрат Пулев разкри и за какво би се сбил извън ринга.

"Заради несправедливостта. Никога не я подминавам, дори и на улицата. Мисля, че българите трябва да се научат на това. Не бива да подминаваме несправедливостите".