Средновековна крепост изникна за два месеца изпод земята в Пещера 13.05 | 07:04

След като ви запознахме с догадките на археолозите за Тиле, древната столица на келтите, която може би се намира под риуните край град Николаево, чрез проекта "Преоткрий България" ще ви разкажем малко известни истории за Пещера.

Ето разказа на Евгени Димитров за средновековната резиденция Перистера.

Средновековен офицер от военната резиденция Перистера току-що е получил заплатата си от 14 златни солиди и термиси в  кожена кесия. Той вече мислено е похарчил парите, когато виковете от настъпваща вражеска армия  го стряскат.

Пушек и мирис на изгоряло около него не вещаят нищо добро. Наоколо са само големи глинени делви с хранителните запаси на крепостта. Къде да скрие парите си? Хвърля кесията в питос със зехтин, влиза в боя и никога не се връща от него.

1700 години по-късно иманяри настървено ровят в глинените съдове, но пропускат няколко, единият от които е с парите. Даже и без олихвяване, те вече хилядократно са повишили стойността си.

Късметът се пада на археолозите от екипа на доц. д-р Бони Петрунова, които откриват войнишката заплата заедно с още много други находки по време на разкопките на нещо, което всички дотогава смятат за маловажен римски кастел или малка църква, а се оказва че е военна резиденция с бойни кули, построени едновременно като християнски храмове.

Всички тези истории са истински и се случват в границите на сегашния град Пещера в разстояние на 17 века.

От предполагаемите основи на малка църква, през месец септември тази година изникна цяло средновековно военно укрепление с уникална планировка и останки от тракийско светилище в центъра. За първи път археолози поглеждат към мястото през 50-те години на миналия век, но не го намират за интересно и то влиза в архивите на НИПК като един от многото римски кастели.

През 2007 година община Пещера предизвиква нови проучвания, с които се заема известната специалистка по средновековие доц. д-р Бони Петрунова, завеждащ секция  "Средновековна археология” в НАИМ към БАН.

С прекъсване изследванията продължават през септември 2010 година, когато общината решава да кандидатства за европроект и кани археолозите да продължат работа. За два месеца те разчистват терена и отдолу изниква уникално военно укрепление. Археолозите посрещнаха екипа на Експедиция "Преоткрий България” и разказаха за вълнуващите случки по откритията си. Разкопките тръгват от южната стена на укреплението. Така наречената църква се оказва югоизточната  кула на цитаделата.

Вътрешната ѝ форма е като на църква, и е много вероятно едновременно с функцията ѝ на бойно съоръжение, да е била и християнски храм, смята Бони Петрунова.

"Войникът е бил на пост през повечето време от денонощието и е било добре Бог да му е наблизо”, коментира в хумористичен стил археоложката. По-късно в североизточната  кула откриват същата църковна архитектура. Подобно съчетание кула-църква има аналог само в още две средновековни крепости, и те са извън България. Цитаделата се разпростира на 3 декара, а вторият пояс крепостни стени загражда 12 декара. Има и трети, най-външен пояс, който тепърва ще се установява. Хълмът на който е разположена е известен като "Света Петка”, а името Перистера (гълъб, гълъбово място) е споменато за първи път от Иван Попов в неговото изследване "Страници из миналото на Пешера”. Постепенно археолозите откриват още монети, кръст от десети век и други находки. Сред монетите сечени от император Тиберий II Константин (578-582), царувал кратко в края на шести век, едната е само с един подобен аналог в света.

Находките и пластовете дават цяла картина за живота на крепостта – множество нападения, две опожарявания, допълнителни ремонти и укрепвания по време на по-размирни векове. Тя е свързана и с прииждането на славянските племена което летописецът Йоан Ефески описва така : "На третата година след смъртта на император Юстин и при царуването на Тиберий Победоносни настъпи проклетия славянски народ и извърши набези по цяла Елада, в околностите на Солун и по цяла Тракия.

Те заеха много градове и укрепени места, упостошиха и гориха, грабиха страната и я овладяха. Те се поселиха в нея без страх, сякаш тя им принадлежеше” Както повечето такива места, средновековното укрепление не възниква на гола поляна. В центъра на мястото има по-стар комплекс от камъни на вероятно тракийско светилище с изсечени скални стъпала.

В края на хълма археолозите намират глинени погребални урни с формата на саркофаг, каквито е трудно да се открият в повечето тракийски погребения. Тази находка дава още един щрих във уникалността на комплекса.

Ето и какво разказва доц. Бони Петрунова:   

Трябва да призная, че започнах работа на тази крепост с не особено голямо желание. Аз се занимавам с археология на Второто българско царство и след Хоталич, Цепина, Лютица и Калиакра всичко ми изглеждаше ранно, малко и далечно.

Самото укрепление, разположено направо в града, напомня по-скоро археологически парк, отколкото сериозно отбранително съоръжение. Още през първата 2007 година, обаче, обектът ме спечели.

Той се оказа интересен и богат, както на находки, така и на информация. Това е една от малкото, може би единствената в България крепост от ІV-VІ век, на която две от кулите са направени във формата на църкви. До колко и кога са използвани като такива е въпрос на бъдещи научни анализи.    

Големият пожар от края на VІ век е "затворил” един отрязък от времето, когато много византийски укрепления са унищожени от прииждащите номадски племена и народи. С методите на археологията драматичните събития се разчитат много точно и могат за бъдат разказани на нашите съвременници.

За да ги доближим още повече до историята, съвместно с община Пешера разработихме амбициозен проект за възстановка на цитаделата на крепостта и превръщане на мястото в култов и археологически парк. Предметите открити при разкопките – златни и бронзови монети, фрагменти от надписи, накити, мраморни детайли от украсата на сградите, цели съдове от глина и стъкло и др. ще бъдат показани в пещера-музей вдълбана в основата на хълма.    

Името на хълма Света Петка и откритият там великолепен средновековен кръст са доказателства, че това е свято място. Свързването му  в един маршрут с другите параклиси и църкви около Пещера ще затвори един свещен кръг около града, чиято цел е да се съхранява духовността чрез знаците на миналото.

С какво ли още ще ни изненада българската археология, се пита проф. Христо Матанов

В докосването да историческата автентичност има нещо изключително вълнуващо. С ръцете си можеш да пипнеш монети или какъвто и да е предмет, принадлежал на непознат човек от преди 15 века, с краката си можеш да стъпваш по същите плочи или крепостни съоръжения, по които са ходили византийски войници или нападащите ги "варвари”.

Новите археологически разкрития на хълма Света Петка в Пещера предизвикват подобни усещания у всеки, който има академично или емоционално отношение към миналото на българските земи. Малко е а се каже, че откритите кули-църкви и някои от монетите на император Тиберий (578-582 г.) са уникални или много рядко срещани като у нас, така и в съседните ни земи.

Те просто ни въвеждат в една конкретна историческа ситуация и от тях може да се напише историята на ежедневието без да се ползват писмени исторически извори.

Крепостта Перистера е символ на културния синкретизъм, съчетал по неповторим начин тракийските култове с римския военен практицизъм. Тя очевидно е опожарена от славяните и аварите по времето на мащабните им нападения южно от Дунав в периода 582- 584 г. , била е възстановявана и отново опожарявана по време на драматичните събития около славянското заселване и българо-византийските войни.

Човек неволно си задава въпроса с какво ли още ще ни изненадат недрата на българската земя и българската археология, като имаме предвид, че според византийския историк от 6 в. Прокопий Кесарийски, крепостите, подобни на Перистера, изградени или поправени само при управлението на император Юстиниан I (527-565 г.) по нашите земи са били около 2000!

__________________

Експедиция "Преоткрий България” е медийна инициатива на Сдружение "Културни проекти” и агенция БУЛФОТО. Мобилен журналистически екип, качен на високопроходим автомобил посещава и пише за малко известни, но атрактивни исторически места в България и около нея.

Читателите на iNews ще научават ексклузивно за интересни дестинации и тяхната история. За първа публикация бяхме подготвили крепостта Маточина, но междувременно попаднахме на съвсем горещо откритие, и ви предлагаме първи да научите за него.