Експерт: Централните банки ще продължат с лихвените покачвания 18.03 | 12:40

На сигурно място ли са парите ми? Това е въпросът, който си зададоха редица американци, когато започнаха проблемите с регионалните банки в Съединените щати. Фалитите на Silicon Valley Bank и Signature Bank събудиха призрака от финансовата криза през 2008/2009 година, когато отново властта се опитваше да успокои пазарите, но "твърде голямата, за да фалира" банка Lehman Brothers стана символ не само на най-големия банков банкрут, но и на началото на рецесия. И докато отначало всичко изглеждаше отвъд Атлантика, макар и в най-голямата икономика в света, Европа потръпна, когато се сринаха акциите на Credit Suisse – втората по големина банка не къде да е, а в Швейцария. Един по един представители и на швейцарските институции, но и на европейските започнаха да успокояват, че положението е под контрол. Така ли е? 

"Когато банкерите печелят, използват печалбата за себе си; когато са в беда, ние плащаме техните сметки", казва икономистът и философ Насим Талеб, автор на прочутата книга "Черният лебед". И ето – изненадващо за едни, съвсем логично за други, докато централните банкери се борят с инфлацията чрез лихвените повишения, в Съединените щати започнаха банкови фалити. В Европа също настръхнахме, когато в известната с банките си Швейцария, акциите на Credit Suisse се сринаха на фондовата борса.

В интервю за "Събота 150" на БНР Джулиан Джейкъбс от Официалния форум за парични и финансови институции заяви, че турбуленциите са комбинация от регулаторни пропуски и паричната политика на централните банки:

Първото и най-важното, което виждаме, са ясните последици от близо две десетилетия на много ниски лихви, които внезапно и сравнително бързо започнаха да се покачват от страна на централните банки по целия свят. Това са Европейската централна банка, Федералният резерв и много други. Голяма част от проблемите, с които се сблъсква банковият сектор сега, се дължат на практики от този предходен период. Вторият фактор е, че се създадоха условия за "балони" в активите, които бяха с неоснователно завишени цени във времето на много ниските лихви.

Но нека започнем да разглеждаме казусите един по един. На първо място Credit Suisse. Ситуацията с тази банка е малко по-различна от останалите. Credit Suisse понася репутационни щети от известно време насам заради замесването й с личности от сенчестия свят и определени инвестиционни практики, свързани с тях. В период, когато много хора имат едно наум за банковия сектор, Credit Suisse стана перфектната цел. Много хора започнаха да теглят депозитите си от банките, за които имат някакви съмнения и да ги влагат в други, които им изглеждат стабилни.

Допълнителен натиск върху Credit Suisse оказа решението на най-големия й кредитор да спре да налива пари в нея, коментира още Джейкъбс и припомни, че става дума за националната банка на Саудитска Арабия.

Моят прочит на решението на Швейцарската централна банка да подкрепи Credit Suisse (с кредитна линия от 50 милиарда франка) е, че това е ясна индикация, че тя е "твърде голяма, за да фалира", коментира Джулиан Джейкъбс, според когото прекият паралел с Lehman Brothers не е уместен. Така ли е обаче с американските банки - Silicon Valley Bank (SVB) и Signature Bank?

В случая с американските банки, мисля, че основната причина е свързана с покачването на лихвите. Те имаха много сериозен портфейл в облигации, които изгубиха от стойността си. Те трябваше да продадат тези облигации на загуба. Също така хората започнаха да си теглят парите и се появи ликвиден проблем. Именно това е есенцията на кризата, която сполетя тези банки.

Като видим баланса на SVB, съвсем легитимно можем да зададем въпроса къде са били регулаторите, които трябва да са сигурни, че банката има достатъчно ликвидност в ситуация на покачващи се лихви. Това е първият въпрос. Вторият е, че в периода на ниски лихви останаха много сектори, които не са наблюдавани. Това е много голямото притеснение на финансовите среди. Това са сектори, в които се е акумулирал риск в периода на много ниски лихви.

И третият елемент, когато говорим за SVB, е същността на банката и бизнеса й, основани на новостите в дигитализацията. Клиентите й имаха възможност много лесно онлайн да изтеглят парите си. Това е най-бързото изтегляне на пари, което сме виждали, дори сравнено с 2008 година, когато фалира Lehman Brothers. В света на ИТ услугите, когато хората могат да оперират с парите си само с натискането на един бутон, рискът от банкова паника и масово изтегляне на средства се увеличава многократно. С дигитализирането на банковите услуги това ще става все по-възможно и е фактор, за който банките не бяха взели предпазни мерки. Ясно е, че и регулаторите не са успели да уловят този детайл и съответно да въведат ефективни предпазни мерки.

Според Джейкъбс решението да се подкрепят и депозантите в двете американски банки, които са имали над застрахованите влогове, е с цел да се предотврати домино ефект. Пазарът също прави усилия да успокои ситуацията, след като 11 от най-големите банки се намесиха, за да помогнат на First Republic Bank да не изпадне в неплатежоспособност. И все пак – споменът за Lehman Brothers и последвалата го криза е все още много силен, а и всички знаем, че банковият колапс е символът на един проблем, зрял с години. Научени ли са уроците от 2008 година – и в Съединените щати, и в Европа?

Всички сигнали сочат, че финансовият сектор е по-силен. В Съединените щати беше въведен законът Dodd-Frank, в който са описани редица регулации, създадени след финансовата криза. Мисля, че и централните банки научиха уроците си, включително и от кризата с Ковид, по отношение на това как дават гаранции и как помагат за спасяването на определена финансова институция. Всичко достига до това дали хората смятат, че банковата система е в колапс или я очаква такъв, защото тогава масово изтеглят парите си. В крайна сметка става дума за доверие.

По отношение на по-големия въпрос – как стигнахме до тук, освен периода на ниските лихви трябва да погледнем и по-глобалната картина. Например, трябва да видим демографските изменения. Също така сме свидетели на концентрацията на финансови активи и благосъстояние в намаляващ брой корпорации и индивидуални личности в Съединените щати и в Европа. Това има пряко отношение към концентрацията на финансовия риск, а тенденцията следва все по-голямото неравенство между хората.

Всичко това обаче са процеси, които са извън банковата система, макар и да имат пряко отражение върху нея и да водят до определени изменения, смята Джейкъбс, когото питам за тенденциите в лихвената политика – Европейската централна банка увеличи отново с 50 базисни пункта трите си водещи лихви, които са на рекордно високи нива.

Очаквам нови лихвени повишения, но ми е трудно да посоча прецизно стъпка на покачване. Фактът, че Европейската централна банка не загатна какви ще бъдат новите повишения за мен е ясна индикация, че те вече са наясно с нарастващите опасности и рискове. Системата се движи във все по-бурни води. В Съединените щати видяхме тази седмица охлаждане на пазара на труда. Струва ми се, че всички тези елементи ще принудят централните банки да бъдат много по-внимателни с лихвените покачвания. Те обаче са толкова разтревожени от инфлацията, че ще продължат в тази посока.

…защото високата инфлация е тук, за да остане поне още няколко години, макар че виждаме стъпки на забавяне на темпа й, коментира Джулиан Джейкъбс от Официалния форум за парични и финансови институции.