Българчетата първенци в Европа по заседнал начин на живот 05.10 | 16:30

Българските деца прекарват близо 26 часа пред телевизора и компютъра седмично или по 3-4 часа дневно. Това им отрежда челно място в европейската статистика.

Като допълнение 25 % от децата между 11 и 17 години у нас не се занимават със спорт, което ги прави склонни към затлъстяване, а оттам и към хронични болести. Това стана ясно по време на форум, посветен на храненето.

"Превенцията на детското затлъстяване е най-ефективна в ранна детска възраст", коментира д-р Светослав Ханджиев, председател на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания и изпълнителен член на борда на Европейската академия на науките по хранене.

По думите му е важно да се предприеме профилактика на затлъстяването още в ранна детска възраст, когато се формира броят на мастните клетки и се определят хранителните навици, тъй като превенцията на детското затлъстяване е най-ефективна в ранна детска възраст.

 "Физическата неактивност причинява повече смъртност от тютюнопушенето. Тя е фактор за множество клинични състояния – затлъстяване, диабет тип 2, депресия, болки в опорно-двигателната система", допълни Ласка Ненова, мениджър на инициативите Now We Move и Move Week за Европа.  По думите й хората, които спортуват в България, най-често са от големите градове и с по-висок доход.

Д-р Светослав Ханджиев коментира и идеята на Министерството на здравеопазването за въвеждане на данък върху вредните храни, с който да бъдат обложени чипсове и други солени и мазни храни, сладки, безалкохолни и енергийни напитки.

"Последните международни научни форуми в Албена, Париж, Брюксел и Будапеща сочат, че не може да се говори за "нездравословни храни". Такива храни няма – има само състояния, болести или професии, за които дадена храна не би била здравословна. Освен това към момента няма проучване, в което научно да се доказва, че консумацията на определени храни и напитки самостоятелно води до затлъстяване или диабет. Данък върху някои храни бе въведен в ограничен брой страни по света и опитът показва, че той не е повлиял върху нивата на затлъстяване", каза Ханджиев.

Подобно становище изрази и икономистът Красен Станчев от Института за пазарна икономика. Според него данъкът върху вредните храни няма потенциал да постигне планираните резултати.

Той даде пример с въвеждането на такъв в Унгария където от него са събрани само 62 млн. евро, докато най-ниските прогнози на Министерството на здравеопазването за България са 150 млн. лв. Според предоставената оценка най-реалистичните данни за страната ни показват, че тази сума няма да бъде събрана и едновременно с това, въвеждането на закона ще коства загубата на над 3 000 работни места.