Българският шофьор – самонадеян, може всичко, другите са му виновни 19.06 | 18:03

Днес бе представено бе първото издание на изследователския проект "Индекс за безопасно шофиране", който включва обобщена самооценка на поведението и реакциите на шофьорите на пътя в рутинни и рискови ситуации. Оценката е представителна за българските водачи на леки и лекотоварни автомобили на възраст между 18 и 75 г. на национално ниво. Основните фактори, които определят поведението на шофьорите на пътя, са образованието, местоживеенето, стажът и годишният пробег на водача и мощността на автомобила. Висшистите са по-склонни да поемат рискове, в София нискорисковите шофьори са едва 27%, при средно 60% за страната. Шофьорите със стаж между 4 и 10 години са по-склонни да поемат рискове от лица с повече стаж зад волана, най-рискови са шофьорите с най-малък пробег 2-5 хиляди км годишно и най-голям - над 50 хиляди километра. Данните показва, че българинът има много висока самооценка за собственото си поведение и реакции на пътя, а самоувереността води до подценяване на рисковите ситуации. Мнозинството от водачите оценяват собствения си начин на шофиране като нерисков, а този на останалите участници като рисков.

Според изследването най-често срещаните рискови действия по българските пътища са: превишаване на позволената скорост; неправилно планиране на маршрута и попадане в задръстване; късното "отбелязване" на превозното средство отпред, което е намалило много скоростта си, и рязкото натискане на спирачките; заслепяването на насрещно движещи се автомобили заради ненавременно изключване на дългите светлини, паркирането на непозволени за това места, пренебрегването на ограниченията на скоростта рано сутрин и късно вечер и управлението на автомобил, докато шофьорът се занимава със странични дейности.

Изводът, който се налага е, че са необходими мерки за повишаване на уменията и познанията на участниците в движението. Амбицията на изследването "Индекс за безопасно шофиране", което за първи път бе представено днес, е да се превърне в надеждна методика за ежегодно проследяване на тенденциите в поведението на водачите, включително в зависимост от нормативните промени, и с резултатите и препоръките, базирани на данните, да допринесе за повишаването на безопасността по пътищата и намаляването на пътнотранспортните произшествия в страната.

Всяка година при пътни инциденти средно губим по една класна стая деца и ако успеем да спасим дори и един човешки живот, значи инициативата има смисъл, отбеляза съветникът на министър на вътрешните работи Калина Крумова по пътна безопасност. По думите на инспектор Мария Ботева от Отдел "Пътна полиция" при Главна дирекция "Национална полиция" е важно всеки един от участниците в движението да е наясно, че е длъжен да пази себе си и е отговорен за живота на другите. А секретарят на Държавно-обществената комисия по безопасност по пътищата Алекси Кесяков отново акцентира върху необходимостта от повече часове по безопасност на движението в учебните програми, както и върху добрия пример на семейството.

На събитието присъстваха още заместник-министърът на транспорта Ангел Попов, зам.- изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" , представители на транспортната комисия в НС и неправителствени организации.