83% от фирмите в България са с просрочени вземания 12.12 | 17:43

Златната среда на сумите по несъбраните вземания варира между 10 и 50 хил. лева

Проучване на Българската стопанска камара (БСК) и "Мост Финанс Менджмънът" показа, че 83% от фирмите у нас имат просрочени взимания. В 40% от случаите става въпрос за просрочие от повече от 1 година.

Това стана ясно по време на пресконференцията "Лошите вземания = двигател на кризата", пише Econ.bg.

През тази година лошите вземания от контрагенти са се увеличили с 50% спрямо миналата година. Тенденцията е за увеличаване срока на изплащане на дълговете. Средните и микропредприятията са с най-голям размер на дългосрочните вземания, показват данните.

При 27% от анкетираните несъбрани взимания са в размер между 10 и 50 хил. лева. Авторите на проучването наричат този диапазон "златната среда". 20% от компаниите пък имат да събират суми до 10 хил. лева, а за 23% от всички фирми, несъбраните задължения съставляват между 10 и 25% от целия им оборот.

В цялата верига участие взима и държавата - от началото на годината тя дължи на бизнеса между 420 и 470 млн. лева по изпълнени договори за обществени поръчки. Към тази сума трябва да се добави и невъзстановеното ДДС.

"Основният проблем отново си стои. Ние не знаем във всеки един момент колко е ДДС за възстановяване. Тоест - нямаме информация, която да е публикувана в сайта на НАП или Министерството на финансите и да се каже "салдото по ДДС" (дължимите, но невъзстановени суми по ДДС), коментира зам.-председателят на БСК Камен Колев.

Някои нестандартни решения бяха оповестени по време на днешното събитие. Сред тях например е борсата за покупка и продажба на дългове. Камен Колев коментира, че наблюденията му сочат, че повечето фирми имат интерес да купуват, а не да продават дълговете си.

За опасност от верига от фалити предупреди още зам-председателят на БСК. Всяка фирма има и задължения и несъбрани взимания от друга компания. За да се разплатят повечето дружества, те първо трябва да си приберат задълженията, а това е доста сложна процедура.

И тук идва възможността една компания да поиска обявяването на друга, която е неин длъжник, в несъстоятелност. От друга страна втората фирма дължи на трета. "Това разбира се не се прави, тъй като този, който трябва да ви обяви във фалит, той пък от своя страна дължи на други. Така че ако се подходи по този показател, би следвало да се получат верижни фалити", завърши Камен Колев.