Акционери в КТБ възразяват срещу законопроекта за временни синдици 17.03 | 15:49

Ако ВАС обяви за незаконосъобразно решението на БНБ за отнемане лиценза на банката и го отмени, могат ли да се върнат обратно действията и актовете на временния синдик, пред кого ще отговаря той и до какъв обхват ще е отговорността му, питат от Бромак

От iNews.bg

Законовите промени, които ще позволят временни синдици да влязат в КТБ, противоречат на българското и европейското законодателство. Това се казва в становище на основния акционер в Корпоративна търговска банка"Бромак", изпратено до председателя на Народното събрание Цецка Цачева и до други институции.

Припомняме, че през миналата седмица по инициатива на премиера Бойко Борисов имаше редица срещи във финансовото министерство, на които парламентарните сили се обединиха около необходимостта за законови промени, след като съдът отхвърли искането на Фонда за гарантиране на влоговете за назначаването на временни синдици. Предстои тяхното разглеждане в бюджетната комисия на парламента. Според проекта за промени в Закона за банковата несъстоятелност временните синдици ще се назначават от съда по предложение на Фонда за гарантиране на влоговете и ще се отчитат пред министъра на финансите. Те ще могат също така да атакуват сделки със задна дата.

Юридическите съветници на "Бромак" са посочили в становището редица европейски директиви, които ще бъдат нарушени с подготвяните законови промени.

Ако временните синдици се назначават по искане на Фонда за гарантиране на влоговете, се нарушава независимостта на съдебната система. Също така не може да бъде сигурно, че ще бъдат защитени интересите на останалите кредитори в КТБ, пише още в становището.

Посочено е също, че изработването, обсъждането и приемането на законопроект за временен синдик на КТБ е в противоречие на Конституцията на Република България. 

С приемането на този закон, при положение, че КТБ не е обявена в несъстоятелност от съда и понастоящем има висящо дело във Върховния административен съд (ВАС), по което се оспорва отнемането на лиценза на банката, , т.е. съгласно европейското и българското законодателство тя е "кредитна институция", се оказва пряко и неправомерно въздействие от страна на изпълнителната и законодателна власт спрямо съдебната власт, сочат правните експерти. Според тях по този начин се оказва се оказва натиск върху съда по какъв начин да постанови окончателното си съдебно решение по спора за отнемане на лиценза на КТБ - да е бързо и в полза на българската държава, която има да си събира пари от банката.

А ако ВАС обяви за незаконосъобразно и на това основание отмени решението на БНБ, с което се отнема лиценза на КТБ, какво ще стане тогава? Ще могат ли да се върнат обратно действията и актовете на временния синдик, пред кого той ще е отговорен за тези си действия и до какъв размер и обхват ще е отговорността му", се пита в сигнала.

Поставен е и въпросът защо е необходимо вкарването на временен синдик в КТБ, при положение че съгласно действащото законодателство, квесторите имат изрично разписани законови правомощия по съхраняване имуществото на банката в интерес на всички кредитори в КТБ.

Ако временният синдик се назначава от съда по предложение на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, то каква ще е гаранцията за неговата независимост, обективност и безпристрастност, както и как ще се гарантира защитата на интересите на останалите кредитори в банката, задават въпрос от "Бромак".

Регламентирането на временен синдик, в процес на съдебно обжалване на наложена от регулаторен орган административна мярка "отнемане на лиценз" на акционерно търговско дружество - кредитна институция, влиза в колизия с общия режим на Търговския закон, съгласно който "временният синдик" има своето място в управлението на дружеството само след откриване на процедура по несъстоятелност, каквато по отношение на КТБ няма открита, обясняват от дружеството мажоритарен акционер в КТБ. Оттам твърдят също, че внедряването от законодателя на временния синдик в производството по неприключил специален надзор на КТБ е в противоречие с правото на ЕС и по-специално евродирективата от 2001 година за оздравяване и ликвидацията на кредитните институции.

"В тази директива не е предвидено орган на несъстоятелността да участва в процедура преди откриването на процедурата по несъстоятелност. Напротив, допустимо е само обратното:"Важните функции на компетентните органи на държавата-членка по произход преди откриването на производство по ликвидация могат да бъдат изпълнявани и по време на ликвидацията, за да се гарантира правилното протичане на това производство", се казва в сигнала.

Според Бромак законопроектът провиторечи и на директивата от 1998 година относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа. С "привнасянето на фигурата на временния синдик при законосъобразно спряно производство за обявяване на несъстоятелност на КТБ по действащия закон за банковата несъстоятелност се нарушава не само независимостта на съда, но и се изземват компетенциите и независимостта на регулаторния и надзорен орган - БНБ, за което е много вероятно срещу България да бъде открита наказателна процедура и страната ни да бъде санкционирана от ЕК за нарушаване на нормите на правото на ЕС", е посочено в документа.

Водещи

Най-четени