Бивш зам.-министър на икономиката: Бюджет 2026 трудно би отключил инфлационна спирала 08.11 | 12:00

По-богати или по-бедни ще сме с бюджета за 2026 година? Голямата дискусия се отвори след като властта публикува проектобюджета за догодина.

Ето някои от най-важните му акценти:

 Управляващите предвиждат да завършим следващата година с дефицит до 3%.

Средногодишната инфлация се очаква да запази темпа от 3,5%.

Максималният размер на новия държавен дълг, който правителството може да поеме, е 10 440 милиарда евро.

От 1 януари се предвижда да плащаме по-голяма вноска за фонд "Пенсии".

Скача максималният осигурителен доход - предлага се той да бъде 2352 евро.

Минималната работна заплата също ще бъде по-висока - вместо досегашните 1077 лева, тя ще бъде 1 212 лева или 620 евро.

Сред политиките в проектобюджета е увеличение на ставката на данъка от дивиденти - от 5% на 10%.

Въвежда се задължение фирмите да отчитат електронно приходите от продажбите си единствено с одобрен от НАП софтуер.

Продължават и промените в размера на акцизите за тютюна и тютюневите изделия.

Какво означава всичко това за бизнеса и за гражданите коментираха Димитър Маргаритов - бивш председател на КЗП и бивш зам.-министър на икономиката, и Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика, в ефира на бТВ. 

"Ако трябва да ползваме шестобалната система от училище, то оценката на бюджета е 3 на релси, това е един бюджет на оцеляването, общо взето. Именно благодарение на това виждаме това избиване, най-вече по линия на всякакви опити за повишаване на преразпределението и по-високи приходи", каза Адриан Николов.

"Аз се съгласявам с повечето неща, които колегата каза, и все пак, за да опитаме да видим някакъв лъч светлина в тунела, си мисля следното – това, че този бюджет не е реформаторски, че в него няма някакви сериозни харчове, каквито в минали години сме виждали. Тоест, искам да кажа, че самият бюджет трудно би отключил инфлационна спирала и да доведе до покачване на цените, каквито ефекти сме виждали от бюджети в минали години", обясни Димитър Маргаритов.

По думите му обществото все още не е преодоляло психологическия стрес от последните няколко месеца, свързан с въвеждането на еврото и резултатите от този процес.

"Според мен поради грешки в комуникацията от пролетта и лятото цените на потребителските стоки се повишиха без да има някакви сериозни икономически фактори за това, а по-скоро неикономическите фактори, свързани с говоренето, и то институционалното, доведоха дотам, че някои търговци се презастраховаха, вдигнаха цените, защото бяха уплашени, че законът ще им забрани да го правят, дори да имат икономически причини за това", каза той.