Българинът с все по-голям интерес към меда и пчелните продукти 15.09 | 14:39

Като отличен за популяризирането на пчелните продукти определи проекта "Национална седмица на меда" председателят на Съюза на българските пчелари инж. Михаил Михайлов. Това стана по време на специална пресконференция в "София прес".

Националната седмица на меда се проведе от 15 до 20 август тази година в десет български града (София, Варна, Добрич, Шумен, Кюстендил, Радомир, Ямбол, Банкя, Троян-Беклемето и Царево) и тенденцията за нарастване на интереса към меда и другите пчелни продукти е все по-ясно изразена, каза инж. Михайлов.

На въпрос на iNews за конкретни статистически данни относно продадено количество мед и пчелни продукти по време на инициативата, инж. Михайлов отговори, че нито един пчелар-производител не е дал данни, но "имало хора, които са споделяли, че са продали на изложението във всеки град минимум 300 килограма мед".

Като основна трудност при реализацията на проекта инж. Михайлов посочи липсата на пълно възстановяване на парите. Това е така, защото Съюзът на пчеларите е кандидатствал за одобрение на проекта по Националната програма за развитие на пчеларството и финансирането му с европейски средства като частна организация, а в този случай не се полага възстановяване на инвестицията на 100%.

Пчеларите за пореден път припомниха, че секторът не получава достатъчно помощ от държавата и от Европейския съюз. Най-важното им искане е да има целева субсидия от 20 евро на кошер.

Като цяло в България има тенденция на намаляване на пчелните семейства. По официални данни на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) у нас има малко над 613 хил. пчелни семейства. Само преди две-три години те бяха над 850 хил., каза инж. Михайлов.

Той изрази несъгласие с резултатите от оповестено наскоро теренно проучване за състоянието на пчелните семейства у нас и заяви, че и в България има Синдром на празния кошер. Като доказателство за думите си инж. Михайлов посочи статистиката на МЗХ за броя на пчелните семейства у нас, според която най-много пчели са умрели от неизвестни причини (графа "Други") - почти 50%. Това подсказва, че Синдром на празния кошер у нас съществува – просто още не сме го установили научно, заяви доктор Боян Първулов.

Въпреки намаляващия брой пчелни семейства в България, през 2010 година има повече произведен мед, отколкото през 2009 година. Производството се е увеличило с 11,2% на пчелно семейство до общо 10 595 тона. Това означава по средно 19,2 килограма на пчелно семейство – за сравнение през 2009 година стойността беше 16,2 килограма на пчелно семейство.

Най-малко мед се е произвеждал в Югозападна България – по около 6 килограма на пчелно семейство, а най-много се е правил в северната част на Централна България – 28 килограма на пчелно семейство.

За настоящата година все още няма официални данни, но според пчеларите тя ще е доста разнопосочна.

Пчеларите очакват тенденцията на плавно поскъпване на меда на дребно да се запази. Според инж. Михайлов най-разпространеният мед – полифлорният (букет), ще струва 9 лева на килограм, а монофлорният – 10 лева. Мановият пък ще е 12-14 лева на килограм.

Сериозно внимание трябва да се обърне и на пашата на пчелите, заяви професор Георги Цанков, член на Столичния браншови пчеларски съюз. Той даде за пример времето преди 1990 година, когато на всеки 500 хил. декара, залесени с гори, 100 хил. са били залесявани с медоносна растителност. След 1990 година обаче тази практика отмира.

Затова и Столичен браншови пчеларски съюз, и Съюзът на българските пчелари разработват проект за залесяване с медоносна растителност в национален мащаб. Проектът е още в начална фаза на разработка, но пчеларите се надяват държавата да му обърне внимание и да го подкрепи.

Основна трудност по този проект се очертава осигуряването на площи за залесяване, тъй като ако пчеларските организации бъдат одобрени и участват в евентуалния бъдещ проект, те ще участват като частни организации и в сила пак влиза правилото за непълно възстановяване на парите.

Затова и пчеларите считат, че е най-добре по места да им съдействат общините и те да поемат ролята на кандидати, за да има пълно възстановяване на инвестицията.