Делян Добрев: За да се спаси ВМЗ-Сопот, трябват съкращения 15.01 | 08:35

"Хората, които ще се освобождават от работа, ще бъдат наемани по програмите на министър Тотю Младенов. Това е уговорено", обеща Добрев.

Благоприятният вариант за предприятието е то да бъде пуснато за приватизация без стратегия. По думите му, може би точно тя е довела до неосъществената приватизация, защото заради нея никой не е можел да уволни дори един служител от ВМЗ - Сопот.

Същевременно протестиращите служители от ВМЗ-Сопот нарекоха управляващите "гробари, които закопават две общини”. Хората отново се събраха на протест пред предприятието, след като в понеделник продажбата на машиностроителния завод се провали.

Служителите имат да получават 2,5 милиона лева от заплати, но не е ясно как ще си ги вземат, тъй като Агенцията за приватизация прекрати процедурата, след като единственият кандидат купувач внесе оферта, но не и задължителния депозит за участие. Така военният завод остана държавен.

Затова и хората, които вече са в принудителна гладна стачка, тъй като нямат пари, се обърнаха към държавата, която да им осигури глътка въздух с наливане на средства. Служителите, част от които вече са без ток заради неплатени сметки, заявиха, че искат три неща – работа, работа и пак работа.

Отправиха и призив към банките, към които имат кредити, да се обръщат към "държавата, към Бойко Борисов и към хората, които командват”.

От Агенцията за приватизация описаха три възможни сценария за бъдещето на ВМЗ-Сопот. Първият е да започне процедура за несъстоятелност. Вторият е да се приготви нова стратегия за приватизация, която да се внесе в парламента.

Третият предвижда предприятието да бъде извадено от списъка на стратегическите дружества и да се приватизира без стратегия. При него ще е възможна и продажба на ВМЗ на части.

Пред bTV шефът на Агенцията Емил Караниколов обяви, че държавата не е абдикирала от проблема, но няма как да опрости публичните задължения, нито кредитите, няма как и да осигурява приоритетно договори.

Той отрече обвиненията, че държавата е довела предприятието до дълг от 150 милиона лева, като обясни, че виновен за това е мениджмънтът през последните 20 години.

Все пак той изрази оптимизъм, че дружеството може да се развива.