Депутатите развързаха ръцете на работодателите - разрешиха гъвкаво работно време 12.06 | 10:19

Тази възможност обаче трябва да се използва стриктно в рамките на 40-часовата работна седмица

От Галина Александрова

Депутатите намалиха някои административни тежести на работодателите и им осигуриха по-голяма възможност да преструктурират работното време на служителите си според реалните нужди на дейността, която извършват. Това е очаквания резултат от приетите днес на първо четене промени в Кодекса на труда /КТ/, предложени от депутата от левицата Петър Кънев.

Проектът предвижда отпадане на задължението за предварителните графици за отпуските и изискването работодателят да разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Това е значително облекчение за бизнеса, особено за малките фирми, които не разполагат със специални хора за тази работа и за тях това е допълнително натоварване.

Депутатите разрешиха и въвеждането на гъвкаво работно време, но с изричното условие, че трябва да се спазва 40-часовата работна седмица, залегнало в правителствения проект, съобщи БТА.

Така вече се регламентира една практика, която отдавна се прилага в много от фирмите. До момента обаче гъвкаво работно време означава просто удължаване на работния ден или работа и в събота и в неделя, колкото е необходимо за свършването на съответната работа. Това обаче не отменя задължението служителят пет дни в седмицата да присъства 8 часа на работното си място.

Сега работодателят ще може да разпределя работното време гъвкаво - включително в едни дни да се работи повече часове от определия 8-часов работен ден, работното време да се изтегля по-рано или по-късно според натовареността и нуждите на извършваната дейноста. Общият сбор на отработените часове за седмицата обаче не трябва да надхвърля 40. Така ако има спешна поръчка, работодателят може да ангажира екипа повече часови, но още в рамките на седмицата ще трябва да ги компенсира за допълнителните работни часове.

Пленарната зала отхвърли идеята на реформаторите годишнините от Априлското въстание официално да се отбелязват на 1-ви май заедно с Деня на труда.

Одобрените на първо четене промени на социалистите предвиждат още увеличаване от три на седем дни на срока за изпращане на уведомление до НАП за сключените договори. Възстановява се действащата до 2012 г. възможност работодателят да прекратява с предизвестие трудовото правоотношение с лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Мерките, насочени конкретно за микро- и малките предприятия, регламентират да отпадане задължението за предварително писмено уведомяване на Инспекцията по труда за удълженото работно време; за предварително съгласуване със синдикатите Парламентът регламентира и възможността за сключване на трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа с регистрирани земеделски производители - предложението е на Министерския съвет. Те ще са за не повече от 90 работни дни в календарната година, като мотивът е осигуряване на заетост на между 60 и 100 хиляди, работещи в сивия сектор.

За времето на наемане работникът се осигурява само във фонд "Пенсии" и фонд "Трудова злополука и професионална болест". Вноските за социално и здравно осигуряване се правят авансово от работодателя и времето по този вид трудов договор не се признава за трудов стаж.

Текстове променят и Кодекса за социално осигуряване, за да се даде право на наетите сезонно в селското стопанство да не бъдат лишавани от обезщетенията за безработица, които получават. НС отхвърли и четирите законопроекта на "Атака" за промени в трудовия кодекс. Те предвиждаха по-високи обезщетения при пенсиониране на учители, които да бъдат осигурени чрез брой заплати, съответстващи на годините трудов стаж в системата; предимство при наемане на български работници пред тези от ЕС; законови гаранции за своевременно и в пълен размер изплащане на заработеното при съвестно свършена работа както и определяне на минимална работна заплата у нас, съотносима с аналогични средни минимални възнаграждения в ЕС.

Водещи

Най-четени