Европа планира надзорен финансов орган за регулиране на криптовалутата и борсите 04.12 | 14:30

Надзорът върху криптовалутите, фондовите борси и мениджърите на активи в целия ЕС да бъде поверен на контролен орган с големи правомощия - това е водещото предложение от план, който ще бъде представен утре в Брюксел, предава АФП.

Предложенията предвиждат истинска революция във финансовото регулиране на континента в момент, в който ЕС се стреми към по-голяма автономия от САЩ, допълва агенцията.

Според предварителна версия, с която АФП се е запознала, Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA), агенция с координираща роля, ще получи много по-големи правомощия за сметка на националните регулаторни органи.

Това е първа стъпка към създаването на единен европейски капиталов пазар, подготвен да се конкурира с други големи световни финансови сили.

Някои страни обаче се противопоставят на прехвърлянето на толкова големи правомощия към тази институция, базирана в Париж.

Въпросът е чувствителен в контекста на спада на биткойна с 30 на сто през последните два месеца и нарастващите опасения относно възможното спекулативно нарастване на пазарните оценки на компаниите.

Брюксел обмисля прехвърлянето на надзора и лицензирането на доставчиците на услуги за криптоактиви към Европейския орган за ценни книжа и пазари. От влизането в сила на регулациите миналата година, тази роля се изпълнява от националните регулаторни органи.

Някои страни обаче са обвинени, че водят твърде мека политика. Европейският орган е установил недостатъци в Малта, където са базирани много компании в сектора и която се противопоставя на централизацията.

Това решение е мотивирано "не само от технически причини, но и от политически съображения", каза пред АФП Кенет Фаруджа, генерален директор на малтийския регулаторен орган.

Съществува "потенциална опасност" за сектора, твърди и  Джовани Кунти, който ръководи лицензираната в Малта платформата Gate (Гейт) като се опасява, че вече няма да може да намери партньори, ако е необходимо.

В по-широк план проектът предвижда Европейският орган за ценни книжа и пазари да регулира директно всички пазарни инфраструктури, подобно на Комисията за ценни книжа и фондовите борси на САЩ (SEC).

Това ще засегне фондовите борси, но и други участници на финансовите пазари като клирингови къщи, действащи като посредници за осигуряване и изпълнение на трансакции и централни депозитари на ценни книжа, които ги регистрират.

Сред малкото институции, които няма да са под контрола на този орган, са банките и застрахователите.

За да изпълнява тези мисии, Европейският орган за ценни книжа и пазари, който понастоящем обединява националните органи и има предимно консултативна роля, ще се превърне в нов, независим изпълнителен орган с по-големи правомощия.

Той би могъл дори да спре европейските разрешителни за фондове в случай на сериозни нарушения от страна на техните мениджъри и бездействие от страна на националните органи.

Единният надзор се разглежда като стъпка към Съюза за спестявания и инвестиции, с който Комисията възнамерява да "свърже ефективно спестяванията с инвестиционните нужди" в Европа.

Според доклада на Марио Драги ЕС се нуждае от "750 до 800 милиарда евро годишни инвестиции".  Според него обаче 70% от спестяванията на европейците са в безполезни банкови спестовни сметки, които осигуряват малко финансиране на бизнеса, особено в трети страни.

Докато Франция отдавна настоява за проекта, Люксембург, водещият европейски център за управление на активи, иска да запази националните регулаторни органи, съобразени с местните нужди.

Европейският орган за ценни книжа и пазари не притежава "познания за спецификите на всеки пазар" и "не разполага с достатъчно ресурси" за разлика от националните органи, каза пред АФП Серж Вейланд, генерален директор на АЛФИ ( ALFI), асоциацията на инвестиционните фондове в страната.

Други страни членки се противопоставят на централизацията, която те виждат като загуба на влияние спрямо Париж.

Германия, която се стреми да запази позицията на Франкфурт, заявява, че е за "засилване на конвергенцията", но настоява за необходимостта това да "донесе добавена стойност", коментира пред АФП финансовото министерство.