Рая Назарян: Изборът на служебен премиер трябва е максимално отдалечен от политическия процес 18.01 | 16:00

зборът на служебен премиер трябва да бъде безпристрастен и максимално отдалечен от политическия процес.

Това заяви пред БНР председателят на НС Рая Назарян.

"Като председател на 50-ото НС имах възможността да изложа аргументите си и позицията ми е непроменена и последователна, а тя е непроменена, защото не са променени аргументите в подкрепа на тази позиция", отговори тя на въпроса дали би приела да стане служебен премиер.

Възстановяването на обществено-политическия диалог изисква възстановяване на доверието, отбеляза още Назарян в предаването "Неделя 150".

"Би било обществено безотговорно в тази ситуация, в която е ясно, че трябва да бъде възстановен и върнат към своята нормалност диалога между обществото и политиците".

Една от фигурите, които биха могли да заемат поста на служебен премиер, се различава от всички останали, посочи тя.

"Това е фигурата на председателя на НС. Той е единственият, който е участник в политическия процес, ще бъде в листите на конкретен избирателен район. Може да бъде и водач на листа. Губят се гаранциите и предпоставките за безпристрастност в протичането на този процес".

ГЕРБ ще има повече депутати, отколкото в настоящия парламент, прогнозира тя.

Рая Назарян посочи, че слизане на политическия терен на президента Радев не би притеснило ГЕРБ.

"В конкурентна среда ГЕРБ постига най-добрите си резултати.

Но ако това се случи, ще промени плановете и настроенията във всички партии и коалиции. Ще се промени и подходът в техните предизборни кампании.

Изключително важно е да знаем, ако господин Радев излезе, какви са неговите кандидати, какви са неговите послания, посоки и идеология, каква е визията му за развитие на България.

Аз не съм притеснена нито за ГЕРБ, нито за структурите. Ще направим положителна кампания, с която ще докажем, че не бива да се допуска да се измести България от европейския път на развитие и от това тя да заема своето достойно място в сърцето на Европа".

Промените в Изборния кодекс бяха заложени още при преговорите за съставяне на съвместно управление, напомни Назарян.

"В началото на 2025 г. имаше внесени законопроекти от различни парламентарни групи, приети на първо гласуване. Изработен беше общ законопроект. Това е въпрос, който вълнува всяка една парламентарна група и всеки български гражданин.

Техническите способи са машина, хартия или смесен вариант. Всеки от тях има недостатъци. Целим да бъде сведен до минимум недействителния вот и да гарантираме, че няма да има никакви манипулации.

Това, което предлагат от ИТН, има своите предимства. С устройствата за сканиране на хартиена бюлетина се ограничава недействителния вот. Ограничават се софтуерните манипулации. Отпада подозрението за купуване на цели секции. Вотът може точно и своевременно да бъде отчетен.

ГЕРБ са печелили избори и с хартия, и с машина. Ние търсим гаранция за честността на вота.

Изисква се време, но това не означава, че не трябва да мислим и да предприемаме действия. Има необходимост от този дебат и той трябва да се проведе с всички аргументи".

Тя коментира каква ще бъде съдбата на Комисията за противодействие на корупцията.

"Когато има внесени три законопроекта за преустановяване съществуването на тази комисия и предвид гласуването в Правна комсия, съдбата на този орган е ясна".

Назарян разсъждава и върху необходимостта от закон "Антиспекула", предложен от БСП.

"Такъв закон не следва да съществува. В действащото законодателство има разписано всичко необходимо, което може да обезпечи борбата със спекулата. Налагането на административен таван на цените ще доведе до изкривяване на пазара".

Въвеждането на еврото в България върви изключително плавно, отчете тя.

"Няма го това напрежение, с което бяха плашени хората, че ще се случи".

Председателят на парламента направи равносметка на постигнатото до момента.

"51-вото НС успя да излъчи редовно правителство и то още с първия проучвателен мандат – на партията, спечелила изборите. Поставиха се основите на един по-дълъг хоризонт както за изпълнителната власт, така и за законодателния орган.

Това беше сложно правителство – съвместно управление на три парламентарни групи и една подкрепяща. Тази формула "3+1" се оказа оптималната за този състав на НС. Тя даде своите резултати. Изпълнителната и законодателната власт работеха в симбиоза.

Няма как да не отбележим, че беше приет редовен бюджет за 2025-та година, макар и  през месец март.

България беше приета като 21-ви член на еврозоната.

Гласувани бяха редица важни закони за ПВУ и към края на годината в държавния бюджет постъпиха четири милиарда и половина лева.

Ръстът на БВП е повече от 3%, с което се наредихме в Топ 5 на държавите в ЕС по ръст на икономиката.

Отчено беше намаляване на безработицата и повишаване на заетостта.

С ЕК беше предоговорена важна реформа – да бъде премахната либерализацията на тока за битовите потребители, която беше заложена от ПП и Асен Василев от първи юли 2025 г. Ако не беше предоговорена, сметките за ток на българските граждани за месец декември щяха да бъдат с 61% по-високи.

Преизбрани бяха органите с контролни, регулаторни и надзорни функции. Обновихме състава на Комисията за защита на конкуренцията, която има огромна роля при борбата със спекулата.

ГЕРБ са доказали, че всеки политически компромис, който е в полза на обществото, си струва и трябва да бъде направен".