Жените, работещи в културата, ощетени откъм заплати 16.10 | 16:27

Жените, работещи в културата, са значително по-нископлатени от мъжете. Това показва изследването "София - град на творческата икономика”, направено от Обсерватория по икономика на културата.

В София тази разлика е драстична, тъй като представителите на мъжкия пол получават с около 6000 хил. лева повече годишно под формата на трудови възнаграждения.

Най-високи са заплатите на работещите в културните индустрии, а най-ниски - на тези, занимаващи се с изкуство и културно наследство.

Най-високи заплати в сферата на изкуството, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм получават хората, които работят в сферата на софтуера, радиото, телевизията и новите медии, филмовата индустрия и дизайна.

Културата играе огромна роля в София и се очертава като един от най-устойчивите сектори по време на криза, смята доц. Биляна Томова, ръководител на проект "Картографиране на културните и творческите индустрии в София”.

Директорът на Обсерватория по икономика на културата, Диана Андреева, разкри, че за периода 2008 - 2010 г. се забелязва скок с близо 5% в броя на предприятията в културния сектор, сочи изследването. Подобна тенденция се забелязва и при броя заети лица в същата сфера за този период.

За сметка на това е намаляла концентрацията на преките чуждестранни инвестиции в изкуство, културни и творчески индустрии, културно наследство и културен туризъм. Според Диана Андреева, директор на Обсерватория по икономика на културата, тази тенденция е свързана с ролята на държавата и с факта, че културният сектор все още не е припознат като национален приоритет.

Изследването показва, че културата се намира на осмо място в националната икономика по добавена стойност, но е предпоследна по обем на средствата, които получава от държавния бюджет, което Андреева определи като "несправедливо”.

Изкуството, културните и творческите индустрии, културното наследство и културния туризъм се оказват на четвърто място по принос в икономиката на София, ето защо е нужно да има целенасочена стратегия за действие по отношение на културата, подчерта Диана Андреева.

Икономическият принос на София в тази сфера спрямо България отчита минимално увеличение от 1,5% от 2009 до 2010 г.

Културните индустрии се явяват тези с най-голям икономически прираст и с най-високо икономическо развитие през последните години. По тези показатели последни се оказват изкуствата и културното наследство. Това се дължи на редицата им пазарни дефекти, които предполагат необходимостта от държавно субсидиране.

Отбелязва се и спад в икономическия принос на творческите индустрии. Той е обвързан със спада в приноса на архитектурата и рекламния сектор. Диана Андреева припомни, че икономическата криза удари сериозно строителството у нас, което се оказа пагубно и за архитектурата.

В държавен мащаб най-голям икономически прираст в областта на изкуството, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм отбелязват дизайна, софтуера и видео игрите, филмовата индустрия. Въпреки че последната има добър икономически прираст през последните години, се забелязва мачкане на филмовия сектор и недалновидност на Министерството на финансите по отношение на него, подчерта директорът на Обсерватория по икономика на културата.

Културният туризъм остава застъпен предимно в крайморския район и в Пловдивско, сочи изследването.

Културният сектор се радва на устойчива заетост и по този показател е на едно от първите места в България. През 2010 г. 3,61% от заетите в страната са работили именно в сферата на културата. Най-висока заетост в културата има в Югозападният район за планиране, а най-ниска и продължаваща да намалява е в Северозападния район за планиране.

Ако се запази тази тенденция в рамките на регионалната политика на Северозападния район и той не бъде изнесен в специален фокус от управляващите, има шанс държавата да загуби всичко, което регионът притежава в областта на културата.

Данните от изследването ще бъдат изпратени до Европейския парламент, тъй като от просперитета на творческите индустрии се интересува цяла Европа, разкри заместник-кметът на културата Тодор Чобанов.