Магистралата София - Ниш започва скоростното строителство 27.02 | 22:00

За изграждането ще са нужни 70 млн. евро

От Петя Бързилска

Строителството на магистралата София-Ниш започва в края на 2014 година. За строителството на пътя по предварителни оценки ще са нужни средства в размер на 70 млн. лв., като трасето ще е с дължина 32 километра.

Част от средствата ще бъдат дадени по новата оперативна програма "Транспорт”, а друга част - от новия финансов инструмент "Свързана Европа".

В следващите месеци трябва да започнат търговете за избор на изпълнител. В Сърбия изграждането на магистралата вече е започнало. 

Финансирането на обекта се отпуска по две програми, защото цялото трасе не е допустимо за финансиране по "Свързана Европа”.

"Освен това средства, които могат да се използват за пътна инфраструктура, няма да са достатъчни за аутобана, който се планира да бъде изграден”, посочи зам.-министърът на транспорта Петър Киров, цитиран от в. "Монитор".

Ресурсът на финансовия инструмент, с който страната ще разполага, е около 400 млн. евро. От тях най-много 10%, или близо 40 млн. евро, ще могат да се използват за строителство на пътища.

Общо над 800 млн. евро се очаква да бъдат договорени от бюджета на новата програма "Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020” до края на тази година. По-голямата част от тях ще бъдат предоставени по три проекта. Единият от тях е точно магистралата до Сърбия, обясни Петър Киров.

През следващите 7 години България предвижда да получи близо 1,6 млрд. евро безвъзмездна помощ по оперативната програма. С националното съфинансиране бюджетът достига почти 1,9 млрд. евро, каза министърът на транспорта Данаил Папазов по време на обсъждане на споразумението за партньорство за новия програмен период. По думите му около 70% от тези средства, или над 1,3 милиарда евро, ще бъдат разпределени по равно за изграждането на железопътна и пътна инфраструктура.

Киров обясни, че средствата, които ще бъдат договорени тази година, са за проекти на Национална компания "Железопътна инфраструктура” (НКЖИ), Агенция "Пътна инфраструктура” (АПИ) и столичния "Метрополитен”.

"Не е необходимо да се хвърляме самоцелно в някакви договаряния само за да докладваме такива”, посочи още той. Плановете на транспортното ведомство са изпълнението на програмата да започне още преди подписването на споразумението за партньорство за следващия програмен период. "Ще търсим възможности за изготвяне на такъв тип договори, които да се задействат след осигуряване на необходимото финансиране от възложителите. Т.е. когато компаниите разполагат с необходимите средства, оттогава ще започва да тече срокът на договора”, обясни още Киров.

Той посочи още, че всички проекти, които ще бъдат пуснати тази година, ще бъдат съгласувани с Главна дирекция "Регионално развитие” на ЕК предварително. Предвижда се много скоро да бъде организирана среща с представителите на комисията и да бъдат обсъдени проектите.

Очаква се реализацията на три от проектите за въпросните 800 млн. евро да започне още тази година. Това са рехабилитацията на жп линията Русе – Варна, магистралата от София до Калотина и столичното метро.

"Метрополитен” и железопътната компания имат готовност да обявят търговете през април или май. Предвижда се поръчките да отнемат 6 месеца.

За линията Русе – Варна дори има готов проект и издадено разрешително. "Смятам, че фактическото строителство ще започне преди края на тази година", каза зам.-министърът. Трасето е с дължина близо 230 км.

Според предварителните разчети за обновяването му са нужни около 306 млн. евро. Данни на БДЖ сочат, че през миналата година към 170 хил. пътници са минали по линията. Очаква се след ремонта времето им за пътуване да бъде намалено с 1 час. До октомври трябва да има избран изпълнител за строителството на част от третия метролъч, обясни инж. Стоян Братоев, изпълнителен директор на "Метрополитен”. По думите му по-голяма част от дейностите са под земята и хората няма да ги усетят. Отсечката, по която ще се работи, е централната част от линията. Очаква се изграждането да продължи 3 г. и половина. А след пускането му в експлоатация около 100 хил. души дневно ще могат да пътуват с подземната железница.

Водещи

Най-четени