Стрес и високо натоварване ни измъчват на работното място 24.04 | 16:28

Българите са едни от най-недоволните от условията на труд сред европейските нации

От Георги Георгиев

Едва 31% от работещите българи са доволни от условията на труд, като основни причини за това са високите нива на стреса и натовареността на работното място. Това  сочат резултатите от мащабно проучване на Евробарометър, проведено сред 28-те страни-членки на ЕС. В него се изследва как кризата е засегнала качеството на труда.

Заедно с България в дъното на класацията по удовлетвореност от работата се нареждат Хърватия (18 %), Испания (20 %), Италия (25 %), Словения, Португалия и Румъния (всяка с 32 %), а също и в Словакия (36 %), Полша (38 %) и Гърция (38%).

От другата страна - сред най-доволните от професионалната си реализация европейци, влизат датчаните (94 %), австрийците и белгийците (с по 90%), финландците(89 %), както и жителите на Обединеното кралство и Естония (и двете с по 88%).

Докато малко повече от половината от европейските работници смятат, че условията на труд в тяхната страна са добри (53 %), мнозинството (57 %) все пак считат, че техните условия на труд са се влошили през последните 5 години, сочи още проучването на Евробарометър.

Усреднените данни показват още, че повечето работници са удовлетворени от условията на труд - средно 77 % в ЕС. Като цяло повечето работници изразяват високи нива на удовлетвореност от работното време (80 %) и здравословните и безопасни условия на работното място (85 %).

Тази разлика в нивата на удовлетвореност може да бъде обяснена с множество фактори. Стресът безспорно се счита за най-важният риск на работното място (за 53 % от работещите респонденти). Освен това, неудовлетвореността по отношение на работното натоварване, темпа на работа и дългия работен ден (над 13 часа) е по-често срещана от други проблеми, като липсата на интерес към задачите или недостатъчни периоди на почивка на седмична или годишна база.

По отношение на организацията на труда, във връзка с равновесието между професионалния и личния живот, 40 % от респондентите заявяват, че не им е предложена възможност да използват гъвкав режим на работа.

В областта на здравословните и безопасни условия на труд, по-малко от един от всеки трима работници е заявил, че на работното му място са въведени мерки срещу новите рискове (например, предизвиканите от нанотехнологиите или биотехнологиите), или мерки, насочени към възрастните работници и тези с хронични заболявания.

Резултатите от проучването на Евробарометър ще бъдат включени в дискусиите на 28 април в Брюксел относно настоящите и бъдещите перспективи за действия на ЕС в областта на условията на труд.

"Защитата и подобряването на условията на труд в ЕС означава полагане на грижи за нашия човешки капитал. Разполагаме със забележително наследство от правни норми и политики, за да осигурим добри условия на труд, които да дават възможност за високи нива на удовлетвореност сред европейските работници", отбеляза комисарят на ЕС по заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване Ласло Андор.

Но също така съществуват опасения, а и реален риск, че условията на труд ще пострадат в резултат на икономическата криза, допълва еврокомисарят.

Профсъюзите, организациите на работодателите, създателите на политики, както на европейско, така и на национално равнище, се приканват да обмислят и предприемат общи инициативи за подкрепа на условията на труд и качеството на работното място, които са от съществено значение, за да се постигнат целите на стратегията "Европа 2020".

Добрите условия на труд, включително здравословната и безопасна среда, често се свързват с висока мотивация, творчество и ангажираност на работника, водещи в крайна сметка до високи нива на производителност.

Водещи