Хляб и заплати разделят Европа. Къде плащат най-много за храна 27.12 | 10:59

Храната е сред най-универсалните разходи в европейските домакинства, но и един от най-ясните индикатори за социални различия. Данните показват, че макар в някои държави цените на храните да са значително по-ниски от средното за Европейския съюз, именно там хората често отделят най-голям дял от доходите си за основни продукти. Това превръща темата за цените на храните от чисто икономически въпрос в социален проблем с пряко отражение върху стандарта на живот.

Храната като основен разход за гражданите на ЕС
В редица държави от ЕС делът на храната в семейния бюджет е значително по-висок от средното за съюза. В Румъния например той достига около 20%, което означава, че една пета от всички разходи на домакинствата отиват за храна. В такива условия дори малки промени в цените имат осезаем ефект върху ежедневието на хората.

В по-богатите икономики храната заема по-малка част от бюджета, което позволява по-голяма гъвкавост при управление на разходите. Там увеличенията на цените се поемат по-лесно, защото доходите оставят повече пространство за адаптация. В по-бедните държави обаче храната често изяжда значителна част от месечния доход и оставя малко възможности за компенсиране чрез други разходи.

Инфлационните процеси от последните години допълнително изостриха този проблем. Макар общата инфлация в ЕС да започна да се забавя, цените на храните останаха на по-високи равнища спрямо периода преди кризите. Това превърна хранителната кошница в постоянен източник на натиск върху домакинствата, особено в страните с по-ниски доходи.

Допълнителен фактор е, че храната е разход, който трудно може да бъде намален под определено ниво. Домакинствата могат да отложат покупка на техника или услуги, но не и ежедневното хранене. Именно затова делът на храната в бюджета е сред най-чувствителните показатели за социално напрежение. Той реагира първи при всяка икономическа промяна.

През последните години се наблюдава и промяна в потребителското поведение. Все повече семейства пренасочват средства от други пера към храна, за да покрият основните си нужди. Това ясно показва, че храната постепенно измества други разходи и се превръща в доминиращ фактор при месечното планиране. Подобна тенденция е типична за периоди на икономическа несигурност.

Къде е най-евтино и къде - най-скъпо
Данните на Евростат за 2024 г. показват ясно изразени разлики в ценовите равнища на храните в Европа. Ако средната хранителна кошница в ЕС се приеме за 100 евро, индексът позволява да се сравни колко струва същата кошница във всяка държава. Стойност над 100 означава по-скъпа страна, а под 100 - по-евтина.

По този показател най-евтината държава сред 36 европейски страни е Северна Македония, където стандартната кошница струва около 73 евро, или с 27% под средното за ЕС. В другия край на класацията е Швейцария, където същата кошница достига 161,1 евро, което е с 61,1% над средното равнище. Разликата между двете страни е повече от двойна.

В рамките на ЕС най-ниските цени на храните се отчитат в Румъния - около 74,6 евро, докато най-високи са в Люксембург - 125,7 евро. Това означава, че храната в Румъния е с 25,4% по-евтина от средното за ЕС, а в Люксембург - с 25,7% по-скъпа. Тези числа ясно показват мащаба на различията вътре в самия съюз.

След Швейцария сред най-скъпите държави се нареждат и Исландия със 146,3 евро и Норвегия със 130,6 евро, които са част от Европейската асоциация за свободна търговия. Тези страни традиционно поддържат високи ценови равнища заради високите разходи за труд и услуги. Те показват как високият стандарт върви ръка за ръка с високи цени.

Класацията по цени ясно следва икономическата карта на Европа. Западна и Северна Европа са сред най-скъпите региони, докато Югоизточна Европа и Балканите остават значително под средното ниво. Това обаче не означава автоматично по-лесен живот за домакинствата. Именно тук цените трябва да се разглеждат заедно с доходите.

Балканите – натиск върху домакинствата

Югоизточна Европа и Западните Балкани са регионите с най-ниски цени на храните в Европа. Освен Северна Македония и Румъния под средното за ЕС остават Турция с 75,7 евро, Босна и Херцеговина с 82,5 евро, Черна гора с 82,6 евро и България с 87,1 евро за стандартна хранителна кошница. Сърбия и Албания също са под европейското равнище.

На пръв поглед това създава впечатление за по-добра достъпност. Реалността обаче е по-сложна, защото ниските цени вървят ръка за ръка с по-ниски доходи. В резултат делът на храната в бюджета остава висок и натискът върху домакинствата не отслабва.

В България този парадокс е особено видим. Макар цените на храните да са под средните за ЕС, покупателната способност на домакинствата остава ограничена. Това означава, че дори относително евтина кошница представлява сериозен разход за голяма част от населението.

Подобна картина се наблюдава и в други балкански държави. Домакинствата често компенсират чрез по-евтини продукти или чрез ограничаване на разнообразието в храненето. Това не е просто икономически избор, а реакция на дългосрочен натиск върху доходите.

В дългосрочен план подобно поведение има отражение върху здравето и качеството на живот. Именно затова експертите разглеждат цените на храните като социален индикатор, а не просто като пазарен показател. Те показват ежедневните компромиси, които хората правят.

Заплати, данъци и потребителски навици
Основната причина за разликите в цените на храните са различията в доходите и разходите за труд. В държави с по-високи средни заплати, като Дания и Швейцария, разходите за труд в земеделието, преработката и търговията са значително по-високи. Тези разходи се прехвърлят директно върху крайните цени.

Данъчната политика също оказва сериозно влияние. В някои държави храните се облагат с по-ниска или нулева ставка на ДДС, докато в други попадат под стандартната ставка. Това води до осезаеми разлики в цените дори между икономики със сходни нива на доходи.

Потребителските навици допълват тази картина. В Северна и Западна Европа често се купуват биопродукти, премиум и маркови стоки, което повишава средната цена на хранителната кошница. В Централна и Източна Европа потреблението е по-чувствително към цената.

Комбинацията от заплати, данъци и навици прави цените на храните устойчиви във времето. Дори при спад на инфлацията тези фактори продължават да поддържат високите равнища. Това обяснява защо разликите между държавите се запазват година след година.

Промяната на тази картина изисква не краткосрочни мерки, а дългосрочна икономическа конвергенция. Без нея ценовите различия ще продължат да отразяват по-дълбоките неравенства в доходите и производителността.

Риск от несигурност
Ценовият индекс на Евростат не отчита доходите на домакинствата и затова не измерва реалната достъпност на храните. Една и съща цена може да има напълно различно значение в различни държави. Макар храните в Дания да са скъпи, високите доходи позволяват на хората да си ги позволят сравнително лесно.

В Централна и Източна Европа обаче дори по-ниските номинални цени могат да бъдат сериозна тежест. Именно тук се появява рискът от хранителна несигурност, който не се вижда директно в ценовата статистика. Този риск е свързан не с липса на продукти, а с ограничени доходи.

Все повече анализи подчертават значението на покупателната способност като ключов фактор. Данните за цените показват само едната страна на картината, докато реалният стандарт на живот се определя от връзката между цени и доходи. Без този контекст статистиката остава непълна.

В крайна сметка хранителната карта на Европа показва не просто къде е скъпо и къде евтино. Тя показва къде животът е по-лесен и къде всяка покупка изисква компромис. Именно в тази разлика се крие истинската цена на храната.