Цената на хляба би трябвало да скочи, ако зависи от българското зърно 21.05 | 11:20

Цената на хляба ще зависи изключително много от международни фактори, но по отношение на зърното можем да кажем, че ще продаваме на загуба. Това заявиха членовете на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

При цена от 39 стотинки за килограм пшеница през миналата година, цената на хляба трябваше да е 1,28 лева на килограм. Това показва, че цената на хляба не зависи толкова много от зърното – реално стойността на зърното формира около 25% от цената на хляба, казват от НАЗ.

За цената на хляба у нас определящ фактор е реколтата от Украйна, Румъния, Русия и Казахстан. Ако гледаме само производството на българското зърно и себестойността му, то повишение на цената на хляба следва да има – но не само това влияе върху цената на хляба, подчертаха изрично от НАЗ.

Реколтата на пшеница и рапица

Очакваме с около 20% по-нисък добив на пшеница през тази година спрямо миналата, заявиха от НАЗ. Това означава средно 300-350 килограма пшеница на декар, а по наши изчисления себестойността на това зърно ще е 32-33 стотинки на килограм – т.е. за печалба ние трябва да продаваме на по-високо ниво, което при по-ниски цени на световните борси няма да се случи.

Освен пшеницата имаме 1 млн. декара провалена реколта от рапица. В края на декември министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов каза, че ще се мисли за компенсации, ако има провал на реколтата от рапица – ето, това е факт – да видим ще изпълни ли той обещанието си, питат зърнопроизводителите.

Проблемите на българското земеделие

В момента секторът на земеделието и на зърнопроизводството обаче страда от липсата на адекватна и предвидлива политика. Единственото, което прави правителството за сектора, е да осигурява навременно превеждане на средствата по националните доплащания. Липсва обаче сигурна финансова рамка за тази и следващата година, не е ясно ще има ли намаление на акциза за горива, ползвани от земеделците, не се знае и каква ще е данъчната политика.

Субсидии и себестойност на производството на зърно

Оскъпяването на производството на зърно у нас е факт – през 2007 година средните разходи за единица площ бяха 60 лева, а за тази година ще са около 140 лева, каза Васил Петров от НАЗ. На 29 септември, 2011 година беше договорено националните доплащания за декар да са в размер на 10 лева – субсидия, която позволява устойчивото развитие на сектора. Вместо това доплащанията, които бяха дадени, са в размер на 3 лева.

Средната стойност на рентата на земеделска земя у нас е 35 лева на декар. С европейските и националните помощи взимаме по около 25 лева. Сами правете сметка как можем да работим на печалба, казват от НАЗ.

По отношение цената на зърното експертите посочиха изрично, че то е борсова стока. Ако има добри реколти от страна на по-големите държави, то цената на световните борси пада и ние няма как да продаваме на по-високи нива – съответно, работим на загуба и разчитаме на резерви от по-добри години. Тази година ще е такава, казаха от НАЗ.

Акциз на горивата за зърнопроизводителите, дерогация на ДДС

По отношение на свалянето на акциза за горивата за зърнопроизводителите неяснотата е пълна, твърдят от НАЗ. За последно говорихме с Мирослав Найденов по темата в началото на май – тогава той каза, че си е свършил работата и "топката не е в неговото поле". По медиите същото твърди и министърът на финансите Симеон Дянков – къде е топката тогава, питаме ние, зърнопроизводителите.

Друг голям проблем се очертава т.нар. обратно начисляване на ДДС, предупреди Наталия Тодорова от НАЗ. През април Министерския съвет прие искане за дерогация, изпратено е и искане до Европейската комися за въвеждане на обратно начисляване на ДДС при доставка на зърно. Накратко това означава, че зърнопроизводителите продават продукцията си без ДДС, а купуват семена и техника с начислено ДДС – съответно след това чакат да им бъдат възстановени средствата. Да се пресекат данъчните злоупотреби е похвално, каза Тодорова, но има два сериозни дефекта в системата:

- ощетяват се зърнопроизводителите – те няма да имат средства, които да вложат в производството, докато чакат възстановяването на ДДС – съответно производителите ще търсят кредити и производството се оскъпява.

- много от производителите ще се насочат към купуване на техника, торове, семена от други пазари, а не от българския. В Румъния, например, има такава дерогация на ДДС и едрите земеделци отиват на унгарския пазар, за да купуват зърно и техника за производство.

Като цяло смятаме, че въвеждането на обратното начисляване ще подтикне голяма част от производителите да влязат в сивия сектор, заключи Тодорова.

Други неуредици

Сериозно е положението и с развитието на земеделието като цяло. Престъпление е фактът, че с помощта на обществена поръчка беше позволено да бъдат вадени и давани за скрап тръби на "Напоителни системи", които служеха за напояване на земеделски култури, каза зам-председателят на НАЗ Радослав Христов. Мярка 125 – за поливното земеделие, така и не заработи у нас, добави той.

Модернизирането на земеделските стопанства също си остава утопия. Няма достатъчно средства по мярка 121, по която трябва да идват средствата. Средната възраст на тракторите у нас е 22 години – ако беше девойка, хубаво, но за трактор изобщо не е така, каза Христов.

В заключение от НАЗ поясниха, че засега не планират съвместен протест с животновъдите, които също предявяват претенции към държавата за липса на грижа за техния сектор.