България няма нужда от закон за езика 22.08 | 16:30

България няма нужда от закон за езика. Това каза министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов след откриването на 22-я Международен конгрес за византийски изследвания, който се проведе в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Целта на форума "Византия без граници”, който събра 1200 участници от 46 държави, е да разкрие ролята на византийската култура.

Образователният министър коментира закона за езика, като допълни, че езикът е динамично развиваща се и саморегулираща се система и законодателство няма да помогне с нищо в тази насока.

Той се аргументира, че в страните, където е приет подобен закон, не са се развили с нищо по отношение на езика си.

Според министър Игнатов България има голям грях към езика си след 9 септември 1944 година, когато са приети изменения в правописа, с които българският език се отдалечава значително от българската диаспора зад граница - обособена етническата общност, живееща за постоянно време извън историческата си родина. Игнатов обясни, че трябва да се направи смекчаване на този закон.

В подкрепа на българския език, от министерството предвиждат в скоро време да приложат нова практика, по подобие на тази в скандинавските страни, с която да стимулират младите писатели, обясни още просветният министър.

Например, млади български автори, които са публикували стихове, разкази и желаят да пишат книга, да могат да получат право на двегодишна стипендия със средна работна заплата на месец, за да могат и да представят този ръкопис след две години, уточни още Игнатов.

"Като политик, също смятам, че нямаме нужда от Закон за българския език", заяви министър Игнатов. Той отбеляза, че "България е преживяла този патриотичен, пуристичен спазъм за последен път през 50-те години, а и след това е имало такива желания".

iNews припомня, че уволнения заплашват чиновници и други длъжностни лица, които не говорят на български език на работното място. Това ще стане, ако бъде приет внесеният в края на юли месец законопроект за българския език на депутата от БСП проф. Любен Корнезов.

Графичната система на българския език е кирилицата. Българският език е задължителен при предаванията, съобщенията, рекламите по радиото и телевизията и публикациите в печата, пише още в законопроекта.

Впоследствие стана ясно, че от 1 септември влизат нови правила за правописа в българския език. Промените са най-различни - от опростяване на стари правила до въвеждане на още по-сложни.

Те са дело на езиковедите от Института по български език на БАН, които са оторизирани от държавата да следят и контролират развитието на родната реч.