"Алфа Рисърч": 37% не харесват президента 28.03 | 12:40

37% не одобряват президента Росен Плевнелиев. Толкова са критичните оценки към него според резултатите от национално представително проучване на агенция "Алфа Рисърч" за март. Изследването е проведено сред 1010 пълнолетни жители от цялата страна.

Негативната тенденция в отношението към институциите засягат, освен държавния глава, а и главния прокурор, националния омбудсман. Те все още са сред най-одобряваните публични фигури в страната, но макар с по-слаби темпове, общественото доверие в тях също ерозира.

Според данните на изборите за Европейски парламент на 25 май за ГЕРБ биха гласували 17,5%, за БСП – 15,2%, за ДПС – 6,5%, за България без цензура – 5,2%, за Реформаторския блок – 5,1%, за АБВ – 4,0%, за НФСБ – 3,6%, за "Атака" – 2,0%.

Основната изборна интрига на последните месеци е как ще се развие заявката на няколко нови политически формации да спечелят вота на около 60-те процента недоволни от настоящото управление. Имайки предвид данните от вече три поредни проучвания, може с голяма доза сигурност да се твърди, че нито един от новите субекти няма да успее да се превърне в електорален феномен, каквито наблюдавахме в близкото минало.

Въпреки че резултатите за основните политически сили изглеждат относително стабилни, както в ляво, така и в дясно текат процеси, които могат да доведат до размествания и да дадат различни отговори на въпроса за промяна на политическото статукво.

В ляво БСП стабилизира позициите си (15,2%). Не се наблюдава изтичане на избиратели към АБВ, нито към други конкурентни формации.

ДПС запазва стабилно електорално присъствие (6,5%), висока мобилизация за гласуване и мястото си на трета политическа сила.

В дясно ГЕРБ бележи лек ръст (до 17,5%) и макар с малка преднина, затвърждава водещата си позиция.

През март Реформаторският блок стабилизира подкрепата си - 5,1% от избирателите, като успява да разтвори електоралната си периферия.

Два месеца преди изборите делът на хората, които твърдо са решили за кого ще гласуват, не само остава нисък, но и намалява с още две на сто (до 44%). Това, заедно с неясната все още избирателна активност и мобилизационната способност на новите партии да прескочат избирателната квота от 5,88%, очертава интригите около изхода от предстоящите евроизбори.