"Асистент за независим живот" на фокус в КЗД 19.03 | 10:52

В началото на месеца от Центъра за независим живот са подали жалба в Комисията за защита от дискриминация срещу действието на Наредбата за "Асистент за независим живот" в Столичната община и начина, по който се разпределят средства за подкрепа на хората с уврежданията.

За списъците с чакащи, неяснотите и тревогите на семействата на инвалиди в София разказахме миналата седмица, когато и разбрахме за подадената жалба.

В нея се настоява, че в Наредбата за предоставяне на социалната услуга "Асистент за независим живот" са налице многобройни дискриминационни текстове, които обуславят неблагоприятно третирането на едни хора с увреждания спрямо други при кандидатстването им за ползване на услугата. За повече подробности и аргументи попитахме Капка Панайотова, директор на Центъра за независим живот.

Госпожо Панайотова, още при приемането на новата система за оценяване от Центъра за независим живот се противопоставихте. Кой обаче е най-негативният ефект от точковата система?

- Най-същественият негативен ефект, който има новата системата е, че на практика тя "изключва изключените", защото хората, които не работят и не учат, а имат някакъв физически дефицит, ще продължат и да не работят, и да не учат. Точките не ги стимулират. Новата система на класиране изключва изключените, а това е абсурдно при положение, че наредбата претендира да е инструмент за социално включване. Едни хора, които са изключени поради телесна зависимост от обществения и социалния живот, стават двойно изключени и чрез наредбата.

Спрямо предишното действие на наредбата и миналата година, може ли да се каже направи някакъв анализ на разпределението на средствата? Целта на новата система беше да се премахнат опашките и блъскането за номера пред общината.

- Единственият ефект от въвеждането на промените е, че хората не нощуват насред зимата пред Столичната община, за да си подадат документите. Новата наредба няма никакъв друг ефект. Качествена промяна няма по простата причина, че часовата ставка не беше променена, асистентите продължават да са родители, продължава наредбата да се ползва като инструмент за финансово на семействата, в които има хора с увреждания.

Идеята на "Асистент за независим живот" е човекът с увреждане да поеме живота си в собствени ръце, да бъде мениджър на помощта, от която се нуждае, за да се включи реално в обществото. Смисълът на Наредбата е в организацията на процеса, а не просто в парите, която тя носи в семейството. Такава беше идеята и когато внесохме предложенията си още преди години както в Министерството на труда и социалната политика, така и после в Столичната община.

В момента Центърът за независим живот атакува Наредбата в КЗД, но какви са предложенията Ви за промяна?

- Ние смятаме категорично, че точковата система трябва да се премахне. Не да се промени, а да се премахне. Съзнаваме, че това е крайно предложение особено при положение, че тази система е въведена сега. Според Центъра за независим живот обаче тази точкова система е огромна грешка.

При нас има постъпили страшно много жалби – преобладаващо оплаквания от ползватели, на които не е отказана услугата, но заради изчерпване на бюджета трябва да чакат.

От Центъра за независим живот имаме много предложения, така че тази Наредба да заработи действително като "асистент за независим живот" – каквото е и името ѝ.  Всичките ни предложения действително за кардинални, дори драстични. Първо – членове на семействата да нямат право да стават асистенти. Според нас това автоматично ще намали и броя на кандидатите, защото в момента кандидатстват семействата, а не самите хора с увреждания. 

Отделно на това трябва да започнат да се обучават хората с увреждания да поемат нещата в собствените си ръце, да бъдат действително овластени.  

Предлагаме и настояваме децата да бъдат отделени в други вид документи и дори в отделна наредба. За децата асистентите трябва да бъдат част от един образователен пакет, защото на едно дете му трябва най-вече асистент, за да може да ходи на детска градина или на училище.  Изключително важно е обаче да се вдигне часовата ставка, така че тя да даде възможност на хората да си намират  асистенти на пазара на труда. В момента със заплащането от 2,70 лв. на час човек с увреждане по никакъв начин не може да си наеме асистент – помощта, от която има нужда, може да му се даде само от роднини или близки.

В момента "Асистент за независим живот" не изпълнява функцията си, според Вас?

- В момента тази програма се използва преобладаващо от семействата – около 80% от ползвателите. И това е заложена в самата програмата. Самата часова ставка, както тя се определя, не предполага Наредбата да действа на трудовия пазар, особено в София. По параметри е заложено помощта да остане в семейството. Наемането, влизането на асистенти в семейството на хора с увреждане обаче би било добре дори и в чисто психологически план.

Нашите предложения са драстични и радикални, те обаче биха направили "Асистент за независим живот" истински инструмент за подкрепа на хората с увреждания. Това би била една реална услуга за независим живот, а не семейна грижа. Разбира се, трябва да има и ресурс за семейна грижа.

Радикалната промяна няма ли да породи напрежение сред самите ползватели?

- Първоначалният вариант на наредбата и нашите предложения нямат нищо общо с настоящия вариант. Настоявахме да е наредба, тъй като тя е част от законовата рамка, част от нормативната уредба. Това означава, че не може да има параметър "докато стигнат парите", както е в момента. Затова и много настоявахме "Асистент за независим живот" да бъде наредба - не може да има лимит на средствата. Затова и атакуваме в Комисията по защита от дискриминация този чл. 17, който гласи, че наредбата работи докато се изчерпи бюджетът Условието за свършилите пари е дискриминационен елемент.

С наличната наредба трябва да се задължават администраторите да правят финансовите предвиждания за следващата година, така че да могат да се покрият всички ползватели. Това не е промоция в магазин – да действа до изчерпване на стоката в магазина. Една наредба трябва да задоволява трайно определени потребности. Не може тя да работи докато има бюджет – ако това е така, както е в момента - значи бюджетът просто не е добре предвиден.

Освен в Комисията по защита от дискриминация, другаде смятате ли да поставите тези въпроси?

- Столичната община задължително трябва да се съобрази с отсъждането на Комисията по дискриминация. Комисията не дава просто някакви предписания по преценка на институциите, те са задължителни. Комисията обаче ще отсъди да бъде премахнат елементът на дискриминацията или да отпадне определен член, а не какво да бъде следващата наредба.

Целта на нашата жалба е да разбутаме това блато и да се направят промени дълбоко. Тази жалба може да стигне и до Страсбург и ние от Центъра за независим живот сме решени да преминем и през съда. Решени сме, защото с 8 милиона лева, колкото са парите в момента, може да се направи една реална услуга за хора с увреждания.