We don’t need nо education* 13.01 | 11:54

В навечерието на новата академична година през септември просветният министър Сергей Игнатов заяви, че реформа в сектора на висшето образование задължително трябва да има, след като младите продължават да напускат страната, за да учат навън.

Тази реформа обаче се отложи, за да се прецезират предвидените поправки в Закона за висшето образование (това беше обяснението на министъра). Беше изготвена рейтингова система на ВУЗ-овете у нас, която временно разбуни духовете, но не доведе до дългоочаквания вятър на промяната. Докато родното образование продължава да си крета по старому, това в чужбина привлича все повече наши студенти.

Представяме ви няколко млади хора и техният избор – у нас или навън.

Иво е учил журналистика в Кипър една година, след това се прехвърля в Софийския университет. За семестър там е плащал около 400 лири (равняващи се на 1360 лева). В журналистическия факултет на СУ таксата е 220 лева. Обаче образованието в Кипър, според него, е несравнимо по-добро от това в София.

Курсът на обучение в Кипър е практически насочен – редовно задаване на домашни работи (предимно развиване на есета и теми), както и посещения на места, където изучаваните предмети се практикуват реално. У нас се учат основно дисциплини, които не служат в същинското приложение на професията, а усвояването на важни знания като българската граматика, например – не са включени в програмата, смята Иво. Някои от предметите обаче се изучават и в двата университета. Парадокс при него се получава с дисциплина, която вече е учил в Кипър – там си взима изпита, а тук го късат седем пъти.

Според Иво стажът, поне при журналистическата професия, е много по-важен от дипломата. Тя обаче издейства малко по-големи заплати и по-дългосрочни договори. Образованието у нас се обезсмисля – бавно, но сигурно, заключава той.

Христо е завършил право в Югозападния университет в Благоевград през 2008 г. В момента работи като юристконсулт в Министерството на правосъдието. Той не приема за чиста монета информацията, излязла есента по повод на рейтинговата система на ВУЗ-овете. Според нея завършилите право в ЮЗУ работят с най-високо заплащане от всички, които се дипломират в тази специалност в страната. Въпреки това Христо заявява, че предвид малкия си стаж, е доволен от заплащането си в момента.

Мартин е завършил Бизнес администрация в Американския университет в Благоевград. Семестриалната му такса е била 3800 долара. Според него тя е неоправдано висока, тъй като тематиката на курсовете, понякога преподавателите или методите на обучение са били неадекватни. Качествата на обучението спрямо пазара на трудна са частични, смята Мартин. Сферата на бизнес администрацията в момента той оценява като слабо развита и несклонна да наема млади хора без опит.

Надя учи Масови комуникации в Нов български университет. Таксата, която плаща за семестър, е 1100 лева. Като цяло е доволна от начина, по който се провежда обучението– повечето преподаватели са висококвалифицирани и задават на студентите практични задачи. В някои от курсовете обаче материалът се базира на много суха материя, която вероятно се нуждае от повече дискусии и практика, които липсват. Въпреки че оценява образованието си като адекватно, Надя има съмнения относно намирането на работа, след като завърши. Тя смята, че много от студентите, след приключване на образованието си в България, не работят по специалността си, не са доволни от заплащането или пък се чувстват недооценени.

Александър е избрал да продължи висшето си образование в чужбина, защото смята, че, придобитият опит навън му дава предимства пред хората, които не са излизали от България. Той учи Мениджмънт в Лисабон. Семестриалната му такса е 2200 евро. Изцяло удовлетворен е от образованието, което получава – преподавателите са кадърни и вдъхновяващи, студентите имат възможност да работят директно с компании и с хора, отворени към иновационното мислене. Процентът на реализирани хора, завършили неговия университет, е много голям. Именно заради това българският студент е убеден, че програмата му е трамплин към добре заплатени позиции високо в йерархията.

От позициите на представените хора могат да се очертаят следните изводи: образованието в чужбина е по-практично насочено, отколкото това у нас; образованието в чужбина дава на студентите увереност, че ще се реализират успешно, след като завършат, докато българското оставя у тях съмнения относно бъдещето им кариерно развитие и удовлетвореност; образованието в чужбина е в пъти по-скъпо за българските студенти, отколкото това у нас (изключение прави Американския университет, където таксите са по-високи, отколкото в чужбина), но обикновено се оказва една по-добра и възвръщаема инвестиция.

Е, къде ще учим – у нас или навън?

*В превод: Не ни трябва образование (заглавие на песен на Пинк Флойд, саундтрак към легендарния филм "Стената")