В България талантите не се раждат, те се откриват и развиват 25.07 | 19:32

"Ако си мислите, че България ражда повече таланти, много се лъжете, това не е вярно, просто ние имаме система, която може да открие таланти и да ги развие". Това заяви академик Петър Кендеров от Института по математика и информатика към БАН след среща на отборите ни по физика и математика, върнали се с медали от международни олимпиади с президента Росен Плевнелиев.

Животът показва, че е добре децата да се приемат в математически гимназии след пети клас, защото тогава се отваря прозорецът им за математика и наука, докато след 7-8 клас и нагоре ги бият други хормони, посочи академикът.

Той коментира миналия на първо четене Закон за училищното и предучилищно образование и по този повод заяви, че когато се правят промени в законодателството е по-добре да видим, какво е казал живота и да се опитаме да го направим норма, а не обратното - да се опитаме да пъхнем живота в нормата, в законодателството.

"Представете си, ако утре нашият парламент реши да приеме закон, който казва, че няма гравитация", попита Кендеров.

Държавният глава награди с грамота двата отбора, завърнали се със златни, сребърни и бронзови медали от олимпиадите по математика и физика в Аржентина и Естония.

"Подготвил съм ви по един скромен подарък – грамота от мое име и от името на президентския екип", заяви президентът на младите таланти.

Двата отбора получиха грамотите си за високи постижения в областта на математиката и физиката лично от президента.

Той им каза, че истински се радва и гордее с техните постижения, които доказват, че България има талантливи младежи и школи от преподаватели на високо ниво.

Плевнелиев се обърна към младите гении с думите, че няма да ги пусне да си тръгнат бързо от президентската институция и поиска да чуе техните истории, усилия и труд, които полагат, както и перспективите, които виждат пред себе си.

След около половин час разговори с президента медалистите по математика и физика излязоха за обща снимка и коментар пред медиите.

Успехите на нашите математици и физици се дължи най-вече на математическите гимназии, защото те допринасят най-много за тези постижения, посочи академик Петър Кендеров.

Чрез Съюза на математиците в България, обаче, учени и преподаватели успяват да проникнат във всяко кътче на страната, където да разпознаят децата, чийто поглед свети и може да развие таланта си.

Част от тези открития на системата са двамата ни златни медалисти по математика и физика Богдан Станков и Веселин Караджов, върнали се преди броени дни с големи постижения на международните олимпиади.

Богдан Станков донесе златен медал у нас за представянето си по математика. Той сподели, че идва от семейство на математици и от малък се занимава с точната наука. Родителите му са го запалили по математиката и още като дете е обичал да решава задачи.

Въпреки че разбира всичко от науката Богдан има по-голям афинитет към алгебрата, отколкото към геометрията.

Златният ни медалист е възпитаник на Софийската математическа гимназия и миналата година е бил на косъм от 24-каратовия медал, тъй като е получил сребърен на същата олимпиада. За този успех математикът се подготвя от 4 години.

На въпрос на iNews какво ще прави оттук нататък, Богдан сподели, че ще замине за Париж, където ще изучава математика.

Златният медалист по физика Веселин Караджов каза, че също има интерес към науката от малък, а за постижението си на олимпиадата се готви от две-три години. Той подчерта, че такъв успех се постига много трудно и с много последователност.

Подготовката му се е състояла в научаването на някои основни неща от висшата математика и от теорията на физиката след това се е концентрирал върху решаването на задачите.

Веселин завърши тази година Американския колеж и вече е приет в Университета в Кеймбридж, където ще учи инженерни науки и високи технологии. Мечтата му е да се занимава след това с нанотехнологии, а най-любима му е квантовата физика.

Пред медиите той даде пример с една от задачите, паднали се на олимпиадата, в която трябва да се образува звезда, получаваща се от свиването на газ под въздействието на собственото му гравитационно поле.