Всеки десети не знае откъде да се информира за земетресение 05.06 | 13:00

Всеки десети българин не знае откъде да се информира за развитието на ситуацията в случай на земетресение. Това показват резултатите от проучване на НЦИОМ. Повечето граждани, които не могат да се ориентират за ситуацията са с ниско образование, бедни или представители на малцинствата.

Най-слаба информираност сред населението НЦИОМ отчита, когато става дума за институциите, от които хората следва да търсят помощ при земетресение, предаде Агенция "Фокус". 26% от респондентите не знаят към коя институция да се обърнат, а 7% твърдят, че не възнамеряват да търсят помощ от институции.

Младите хора, нискообразованите, жителите на столицата, ромите и бедните по-често от останалите не знаят към кого да се обърнат в случай на земетресение

Институциите на местната власт са първите, за които хората се сещат. На помощ от общини и кметства разчитат най-възрастните хора, нискообразованите, представителите на етническите малцинства, бедните хора и жителите на малките градове и селата.

Само 19% биха се обадили на спешния телефон 112 в случай на земен трус, 17% биха търсили помощ от пожарната, а други 11% - от МВР. 

Най-масовата практика при земетресение е гражданите да напускат домовете си и да се отдалечават от сградите. 40% биха си останали у дома, а 9% признават, че не знаят как да реагират.

Основно българите се информират от медии в случай на бедствие като труса от 22 май. Интернет-медиите са предпочитани от хората на възраст под 50 години, от високообразованите и от заможните респонденти.

Радиото е основен източник на информация предимно за хората на възраст между 50 и 59 години, както и за жителите на големите градове. От телевизиите предпочитат да се информират най-възрастните, бедните и нискообразованите респонденти.