За българите "Въй" си е нормално 09.12 | 17:05

Според резултатите от проекта "Изследване на модели и средства в различни речеви ситуации и сфери на общуването в съвременния български език" 51,3% от 2018 пълнолетни българи смятат "мекане"-то ("пишеме", "четеме") за правилно правоговорно явления.

Проучването е направено от експерти от Софийския университет и има за цел да разбере езиковите нагласи към 12 правоговорни отклонения, писа БТА.

Доц. Красимира Алексова отбеляза, че за разлика от "мекане"-то анкетираните са дали за останалите 11 правоговорни явления високи оценки за неправилност.

Правоговорното явление "мекане" разделя общественото мнение на почти две еднакви части, защото повече от половината от анкетираните смятат, че то е напълно правилно, а другите 48,7% го определят за неправилно, каза доц. Алексова.

Тя коментира, че всяко езиково явление, което е масова грешка или повече от хората я допускат, означава, че е езикова тенденция, която много ясно атакува книжовната норма.

55% от анкетираните смятат, че "мекането" е достатъчно благозвучно, каза доц. Алексова. Тя добави, че за него всички смятат, че е говор, типичен за "българския запад - за шопите", но той е разпространен в три четвърти от българската езикова територия.

Езиковедът представи и другите правоговорни явления, за които анкетираните са дали оценки в изследването. 68 процента от анкетираните заявяват, че не е много благозвучно изговарянето на "ходих" и "направих" с ударение на "и", както и изговорът "бяли", "вървяли", "живяли".

В изследването са посочени също правоговорното отклонение, свързано със смекчаването на съгласните пред "е" и "и", както и за преминаването на неударено "е" в "и". Анкетираните смятат, че това е най-типичното явление, характеризиращо българските източни говори - "дитето" вместо "детето".

Друг вид правоговорно отклонение е при т.нар. екане - на мястото на "я" се появява "е", например - "бел", "голем", "хлеб".

Тя даде и пример за неправилни правоговорни форми, които са започнали да се появяват и в писмената практика, когато в минало свършено време вместо окончанието "-ох" се изговаря "-ах" - "четах", "отидахме", "донесахме".

Наблюдава се и правоговорното явление "свръх якане" - "бяли", "живяли". Тя допълни, че в изследването са включени и правоговорните отклонения при формите "главъ" - "глава", "рикъ" - "река".

Младото поколение най-добре разбира кои са отклоненията от правоговора, а най-толерантно към тях е възрастното поколение,

Тя отбеляза, че с нарастването на образователната степен се повишава и негативната нагласа към правоговорните отклонения.