За насилието сред децата трябва да се говори преди то да се случи 31.10 | 17:18

За насилието трябва да се говори преди то да се случи. Тогава има шанс и последствията, когато то вече е факт, по-лесно да бъдат преодолени. С тази теза фондация "Стефан Нойков" и Национална мрежа на децата стартират съвместна инициатива, насочена към учениците в България.

Конкурсът за създаване на клип на тема "Лицата на насилието през погледа на децата" е пряко насочен към това да се даде гласност и да направи видими разбирането и усещанията на младите хора и децата за насилието в ежедневието им. В конкурса могат да участват ученици от 14 до 18 години от общообразователните и професионални училища.

Конкурсът има за цел да провокира самите млади хора да изразят своите виждания и емоции, а не търси ниво на професионализъм, обясни Венцислав Панчев от фондация "Стефан Нойков". Според Панчев въпреки че темата за насилието при децата не е чужда вече у нас, все още някои неща се прикриват. "Много важно е да се запитаме какво става в душите на тези деца, когато станат жертва на насилие."

Учениците ще могат да разработят три подтеми: първата е "Насилието в приятелските и интимните отношения", втората е "Насилието в семейството" и третата е "Насилието в ежедневието".

Крайният срок за участие на учениците е 3 декември 2012 година, а за наградените клипове ще бъде предоставена и платформа за достъп в интернет. Освен това от Национална мрежа на децата са готови да окажат съдействие и на всички училища, които заявят своето желание да се включат в инициативата и организират дискусии, кръгли маси или други инициативи, посветени на насилието сред и върху деца.

Нарастването на начините, по които се проявява насилието във взаимоотношенията между хората е феномен, който се наблюдава в световен мащаб и България не прави изключение, обясни на пресконференция Мариана Банчева, координатор "Детски политики – образование и здраве" в НМД. Тя посочи данни от изследване на Световната здравна организация )СЗО) сред ученици, което показва, че 70% от всички деца и младежи са били свидетели или жертви поне веднъж на насилие, а 15% поне два пъти. Според нея в българското общество различни форми на насилие се установяват като норма.

От НМД поставят акцент върху въвеждането на модели за предотвратяване на самото насилие, като по-ефективни отколкото работата по директни програми за преодоляване на последствията. Затова е важно да се види начина, по който самите деца възприемат насилието – разликата между възприятията на възрастните и професионалистите и на децата трябва да бъде отчетена.

Мариана Банчева представи и данни от Националната телефонна линия за деца 116 111, на която само за последните десет месеца са приети общо 77 289 обаждания.

Любовните връзки и сексуалните отношения са основният проблем, по който децата търсят консултации, като на второ място се нареждат взаимоотношенията с връстниците, а семейните проблеми са едва на трето място. Психо-социалните и училищни проблеми също са повод децата да търсят съвети на този телефон.

Прави впечатление обаче драстичната разлика при данните за обадилите се възрастни на този телефон. 1 008 консултации са поискани от възрастен човек, но не родител на въпросното дете. Едва 645 родители обаче са потърсили подкрепа заради проблеми на своите деца.

Банчева подчерта, че все още и най-често се говори за насилие, когато има екстремно насилие - физическо. По думите й обаче, насилие също е и блъскането при разминаване по улиците, обиждането, пренебрегването...

 "Злоупотребата, с каквато и да е форма на сила е злоупотреба с власт и е един от най-честите инструменти на родители и учители, когато трябва да се справят с нарушената дисциплина", посочи Банчева, а като пример посочи всичките наказания, които се използват като основен възпитателен метод.

Според нея обществото в България говори по дадени проблеми едва, когато те вече са факт, а не се работи за тяхното предотвратяване. 

"Ако вчера бяха се сбили деца или не дай си Боже имаше смъртен случай, сега залата щеше да е пълна и всички щяха да говорят за това. Свикнали сме да реагираме само на видимите проблеми с деца". А не би трябвало да е така.