Звучен шамар за българското образование! 40% – неграмотни! 18.11 | 12:43

Архитектът на полската просветна реформа е срещу елитаризацията в училище

От Филипа Тодева

Българските деца не са по-глупави от тези в другите развити държави. Бъдете решителни, защото не може повече да си позволите 40% от тях да са неграмотни. Това заяви бившият полски зам.-министър на образованието Збигнев Марчиняк.

Според него образователна реформа се прави на големи стъпки, а не на малки. В противен случай има опасност да бъде обратима. "Традицията има свое гравитационно поле и често те връща назад”, предупреди експертът, който е и архитект на реформите, довели до значителните успехи на полските ученици според редица международни изследвания.

Марчиняк посети България по повод на участието му в третата годишна конференция Образование 2014, организирана от Фондация "Заедно в час", Европейската комисия и Световната банка в България.

По негово мнение България е достатъчно компактна и нужните реформи зависят от достатъчно малко хора, за да постигнете промяна за децата ни много бързо.

Марчиняк разказа, че в Полша, с нейните 6 пъти повече училища и учители, делът на функционално неграмотни ученици спада с 20% за 3 години благодарение на решителни реформи: формулиране на нови национални приоритети и цели за резултатите от образованието; адаптиране на учебната програма и на рамката за оценяване в синхрон с тях; удължаване общообразователния етап и забавяне отсяването и профилирането на учениците; по-голяма автономност на училищата при определяне на учебната програма; отчетност за напредъка на всички ученици на всички нива, от учител през директор до местната власт.

Благодарение на тези ключови елементи е извършена успешната образователна реформа в Полша, направила я най-качествената образователна система в бившия социалистически блок.

"Елитаризацията на училищното образование е в ущърб на цялото общество. Отделянето на "талантливи" и "неталантливи", "добри" и "лоши" ученици в отделни училища не носи

ползи. Напротив, смесването на учениците е от ползва и за двете групи. Сегрегирането се прави на базата на етикети, а децата се развиват постоянно. Етикетите спират развитието им. Цената на сегрегацията се плаща от по-бедните и по-слабо представящи се ученици, които нямат с кого да се сравнят", казва експертът.

Марчиняк обясни още, че в Полша има фонд за подкрепа на талантливите деца – те имат достъп до него, но учат в същите училища и класни стаи като всички останали ученици. "Не сме забелязали в резултат на премахването на елитаризацията на училищата по-малко ученици да проявяват интерес към олимпиадите например.

Напротив, позициите ни в международните състезания се запазиха или подобриха. Появиха се дори нови национални олимпиади по други предмети, стартирани от учители. Родителите, чиито деца ходят на олимпиади, нямам причина да са недоволни и да искат специални привилегии за децата, защото те имат достъп до тях във всяко квартално училище", изтъкна той.

Водещи