Има ли „капани” в текстовете за произход и надценки в законопроекта за храните 17.06 | 11:15

Представители на млечния, птицевъдния и овощарския сектор изразиха остри критики към новия законопроект на Министерството на земеделието за регулиране на веригата от полето до рафта. В предаването "Здравей, България" те алармираха за сериозни пропуски в документа, въпреки че го определиха като "добра основа".

Един от основните проблеми е дефиницията за българска стока. Проектът предвижда 50% от определени продукти в големите вериги да са български, но според производителите това е недостатъчно и подвеждащо.

"Искаме не просто да е произведен в България, а да е от българска суровина", заяви Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите. Той настоя квотата да е поне 80-90% и даде пример как потребителите са заблуждавани: "Голям процент от това, което се продава като кашкавал, не е кашкавал, а полуфабрикат, внесен и просто разфасован тук. По регламент това се води българско".

Проблеми с европейския регламент
Ивайло Гълъбов от Съюза на птицевъдите допълни, че според европейския регламент нарязването и опаковането на испански хамон в България го превръща в български продукт. "Ние сме против това. Искаме българско пиле да означава бройлер, отгледан, заклан и пакетиран в България", заяви той.

От своя страна Мариана Милтенова от Националния съюз на градинарите посочи, че за плодовете и зеленчуците 50% квота е нереалистична през цялата година. "При измръзване на 90% от черешите, както се случи сега, не можем да осигурим и 30%. Това е форсмажор", каза тя.

Врата в полето при надценките
Законът предвижда таван на търговската надценка от 20% за големите вериги, но формулировката притеснява специалистите. Според текста 20-те процента се начисляват "след добавянето на разходите по реализацията на продуктите".

"Това е една врата в полето. Веригата може да си калкулира разходи за ток, заплати, наеми и логистика и чак тогава да сложи 20% отгоре. Така ограничението става безсмислено", коментира Зоров.

Друг проблем е възможността за неравно третиране. Търговецът може да сложи 1% надценка на един доставчик и 19% на друг, изхвърляйки го от пазара. Решението, според бранша, е еднаква надценка за всички доставчици в рамките на една и съща стокова група.

Изключване на ключови места
Най-скандалният текст е този, който изключва от обхвата на закона търговията на стокови борси, тържища и пазари на производители.

"Точно там, където оперират прекупвачите и се формира голяма част от пазара, законът няма да важи. Така са го написали", заяви Милтенова. По думите ѝ това означава, че контролът върху цените на тези ключови места ще е нулев.

Извън регулацията остават и доставките за училища и социални домове, както и по-малките търговци с оборот под 20 милиона лева годишно.

Административна тежест
Ивайло Гълъбов алармира, че новият закон ще наложи още по-голяма административна тежест върху бизнеса, който и без това е затрупан от ежедневни справки. "Вместо да произвеждаме, ние ще пишем. А основният ни проблем е, че нямаме работници", каза той и цитира своя колежка юрист: "След като изчетох закона, мога да кажа, че остава да хвърляме кърпата и да приключваме".

Законопроектът е публикуван за обществено обсъждане на 13 юни и ще подлежи на обществени консултации до 14 юли.