Как изглежда българинът - 171 см, 77 кг, тъмнокос... 03.01 | 13:45

Съвременният българин на външен вид е досущ като останалите европейци. Това показва проучване на антрополозите

В златната среда са българите, що се отнася до външния вид. От нас по-високи са скандинавците, а италианците и французите са с няколко сантиметра под нас. Това показва проучване на Българската академия на науките (БАН), което изследва как българите са се променили в последните десетилетия, съобщава bTV.

Средният ръст на мъжете в България е 171 см, а на дамите 158 см. На килограми засега сме добре въпреки тенденцията да се качват килограми. Средно тегло за господата - 77 килограма, а за нежния пол - 65. София и Монтана обаче държат първенството по тегло. Жителите в столицата са и средно с 2 сантиметра по-високи.

Съвременният българин на външен вид е досущ като останалите европейци. Това показва проучване на антрополозите. "Може да кажем че ние сме чисти европейци”, казва проф. Йордан Йорданов, директор на Института по антропология към БАН.

Над 80% от сънародниците ни са тъмнокоси и тъмнооки, а едва 7% са естествено русите, със сини очи. Най-рядко срещаната комбинация у нас е тъмната коса и светлите очи. Но пък "любовта” има свой поглед.

"Дали един човек е, или недотам хубав, да не казвам грозен, това зависи от човека, който го гледа”, смята проф. Йорданов.

Едни от най-дългокраките дами, според изследването, живеят в София, Пловдив и Хасково. Три дами, коренячки хасковлийки, от три различни поколения, казват че дължината на краката има значение не толкова за жените, колкото за мъжете.

"Имам познати, които първо гледат краката. Даже наскоро бях чула нещо от сорта на: Е не, тази какво да я гледам, тази много късокрака – следващата”, казва 17-годишната Захарина от Хасково.

Според проучването бургазлийки са най-фини и средно там кантарът показва 63 кг. Още преди век те се славят със стройно фигура, възпята в песни. "Още в народните песни на странджалии се споменават девойките, които са тънки и високи”, обяснява главният уредник на Етнографския музей в Бургас Пламена Кирова.

В крайна сметка обаче на везните винаги натежават емоциите, които следват свой стандарт.

През 2050 г. ще стане ясно как точно са се променили българите в началото на XXI век. Тогава българските учени ще се произнесат.