МРРБ: Общината в Гърмен да намери домове за ромите и държавата ще събори гетото 25.05 | 19:39

От ДНСК са издадени 124 заповеди за премахване на незаконни строежи от роми в землището на с. Марчево, община Гърмен, предстои процедура по принудително премахване. Това обаче ще стане, след като общината осигури жилища за засегнатите. Това стана ясно от съобщение на пресцентъра на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, разпространено до медиите. Тъй като общината вече обяви, че няма финансова възможност да осигури подслон на нелегално пребиваващите роми, въпросът с циганските катуни и по-солидните, но незаконни сгради в разбунтувалата се община остава открит.

След изготвени 134 констативни актове от служители на Регионален отдел "Национален строителен контрол" - Благоевград, през 2012 г. от ДНСК са издадени 124 броя заповеди за премахване на незаконни строежи, извършени от роми в местност "Падарката", землището на с.Марчево, община Гърмен, съобщават от МРРБ. По десет от съставените констативни актове производството е прекратено.

Всички издадени 124 заповеди за премахване на незаконни строежи в землище на с.Марчево, община Гърмен, са влезли в сила. На извършителите на незаконните строежи са връчени покани за доброволно изпълнение, включително и чрез публикуване на съобщения на интернет страницата на ДНСК. Издадени са и седем заповеди за премахване на незаконни строежи в с. Мосомище, община Гоце Делчев. Два от строежите са премахнати, други два са в процедура на обявяване на покани за доброволно изпълнение, по три от заповедите действията са в процес на избор на изпълнител за принудително премахване на незаконните строежи.

От писмо на Министерството на инвестиционното проектиране - ДНСК е видно, че временно е спряно изпълнението по принудителното премахване на незаконните строежи до решаване на жилищния проблем на засегнатото население. От ДНСК са отправили запитване до областния управител на Благоевград Бисер Михайлов и кмета на община Гърмен Минка Капитанова дали е осигурено настаняване на хората, които обитават незаконните постройки.

От дирекцията отново ще отправят до извършителите покани за доброволно премахване на незаконните постройки. Ако не бъдат предприети действия за доброволно премахване, ДНСК ще започне процедура за избор на изпълнител за принудително премахване, добавят от МРРБ.Но не обясняват, дали ще се пристъпи към принудителното събаряне на незаконните сгради, ако общината наистина не може да осигури жилища. Нито дали, ако друг гражданин на страната с неромски произход си построи без разрешително къща, общината ще бъде длъжна да му осигури апартамент, за да събори незаконната постройка.Няма обяснение също така къде са спали отговорните държавни и общински институции, когато незаконните сгради са никнели една след друга през годините.

Междувременно стотици хора от община Гърмен са се събрали пред сградата на общината, в очакване на конкретни резултати от провеждащата се и в момента работна среща на място, заради безредиците в последните дни. В заседанието участват министърът на вътрешните Румяна Бъчварова, главният секретар на МВР Георги Костов, областният управител Бисер Михайлов, директорът на ОД на МВР-Благоевград Христо Разсолков, кметът на община Гърмен Минка Капитанова, представители на инициативния комитет в община Гърмен. Целта на срещата е да се бъде начертан план за действие за потушаване на конфликта, ескалирал преди дни в общината.

 По-рано днес жителите на Гърмен проведоха пореден протест с искане за премахване на незаконните постройки в кв. "Кремиковци" в село Марчево. Предстои ДНСК да извърши оглед на място и да се съставят актове при констатирани нарушения. Кметът на Гърмен Минка Капитанова подчерта, че проблемът в общината е дългогодишен.

"Кметът преди мен е тръгнал в грешна посока. Не са предприети законовите мерки. Ако се е започнало в посока събаряне на незаконните постройки още когато е трябвало, досега нямаше да бъде този проблем толкова голям и да ескалира. В продължение на години общинският кмет преди мен е подпомагал тези незаконни според мен действия. Фактите говорят това с документи, които са изпращани до органите да бъдат отменени тези заповеди, след това самите хора са били подпомагани от общинска администрация да се обжалват тези заповеди. Може би това се е отлагало и замазвало в годините назад и проблемът затова ескалира сега", каза тя, цитирана от Дарик.