Миков: Плевнелиев да си тълкува указите, а законите да ги спазва 24.03 | 12:59

Първите мъже в държавата не си говорим и това е най-яркият пример за тотално нарушената комуникация, за партийното противопоставяне, заразило фатално вече и институциите. Това каза председателят на Народното събрание Михаил Миков в интервю за в-к "Преса".

По думите му указът на президента Росен Плевнелиев, с който държавният глава назначи шестима членове от квотата на ГЕРБ и един от ДПС за членове на ЦИК, докато депутатите още дебатираха, е най-фрапантният случай, в който Плевнелиев заиграл политически в полза на партията, която го е издигнала.

"Учуден съм от неговото самочувствие да се прави на тълкувател на закона от последна инстанция и да се позовава на Закона за нормативните актове, след като той няма такова право. Може да тълкува само собствените си укази. Законите трябва да ги изпълнява", каза председателят на Народното събрание.

Миков е на мнение, че КСНС не е място за дебати по темата ЦИК, защото този спор трябва да бъде разрешен в Народното събрание. Според него теоретично е възможно президентът да ревизира позицията си за квотите в ЦИК, ако такъв е интересът на ГЕРБ, който Плевнелиев защитава.

"Но аз не съм оптимист. Когато политическите сили разсъждават трезво, общи интереси може да се намерят. Но засега такава тенденция няма. Постигането на съгласие не е работа на председателя, а на отделните политически групи. И е хубаво, че един такъв първи контакт се състоя в събота с пиенето на кафе между Бойко Борисов и Лютви Местан в Кърджали. Да видим какъв ще е резултатът", коментира Михаил Миков.

Попитан, по темата с Украйна или с ЦИК КСНС ще постигне съгласие, той отговори, че не очаква да се случат чудеса по нито една от двете теми, защото има крайни позиции и липса на комуникация, която да търси сближаване. Освен това с наближаването на изборите по-скоро се търси разграничаване, отколкото сближаване на позициите, по схемата "тези са лоши, тези са добри, гласувайте за добрите", подчерта политикът.

Той посочи, че ситуацията в ЦИК, която работи с един зам-председател по-малко не е нормална, но не е "куца", защото институцията започна да функционира веднага. Нормалното провеждане на изборите е нейната най-важна задача и от това ще се преценяват резултатите от работата, а не от формалната бройка на хората, каза социалистът.

Миков смята, че не необходимо тази седмица да бъде подлагано на повторно гласуване името на доц. Маргарита Златарева за зам.-председател на ЦИК.

Шефът на депутатите коментира по-подробно срещата между лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и лидера на ДПС Лютви Местан в Кърджали като заяви, че политиците от всички партии трябва да могат да пият кафе и да си говорят.

"От известно време политическата нетърпимост измести тази толкова естествена диалогичност, уважение към идеологическите различия и мнението на другия. Колкото до политическите партньорства и интереси, това си е конкретно решение на всяка отделна партия. Тя си избира накъде, с кого. И обикновено не го прави на кафе", допълни Миков.

Той засегна и темата с украинската криза, като подчерта, че позицията на ГЕРБ не е прозападна, а е антируска и не държи на националните интереси.

Миков не бе оптимист, че Народното събрание ще успее да избере нов главен съдебен инспектор с 2/3 от гласовете при тази ескалация на напрежението в парламента.

"Тук опираме до големия въпрос - когато променяхме конституцията и се създаде това квалифицирано мнозинство от 2/3, имаше очаквания, че в България политическите страсти са преминали пика на напрежението от 90-те години. Оказа се, че напрежението не само не спада, но и се покачва. И че съгласието стана тежък хроничен дефицит на българската политика", коментира той.

Председателят на парламента бе категоричен, че няма как да има референдум за изборните правила заедно с изборите на 25 май, каквото предложение бе отправено от президента.

По думите му дори в най-оптимистичните срокове по-рано от края на юли или август няма как да има референдум.

По този начин страната ще похарчи още 20 милиона лева за допитването, но Миков поясни, че демокрацията е скъпо нещо и трябва да е ясно, че прякото участие на гражданите в управлението има висока цена.