Писатели и литературоведи в защита на библиотеките 08.11 | 17:32

Писателите Георги Господинов и Калин Терзийски, както и литературоведите Александър Кьосев и Михаил Неделчев подкрепиха национална кампания за спасяване на българските библиотеки.

На пресконференция в БТА те призоваха за действителна държавна политика в областта на библиотечното дело, така че тези центрове на духа да се превърнат в съвременни и най-вече - в привлекателни места за човека на 21 век.

"Това е възможно", каза писателят Калин Терзийски, който убедено заяви, че авторите, издателите, библиотекарите и разпространителите трябва да се поучат от търговците, от маркетинга и да приложат успешните им стратегии и в развитието на библиотеките.

В момента библиотеките са едни маргинализирани места, в които мирише на мухъл и прах, а трябва да станат привлекателно място, каза Терзийски.

Георги Господинов го подкрепи и даде за пример съществуването на обществен съвет в Норвегия, който преглежда и определя списък с книги, които да бъдат закупени и разпределени по библиотеките в страната. Така 90% от потребителите в тази страна са покрити и книги достигат до всеки един гражданин, въпреки че живеят на фиорди.

Господинов представи обаче и проблемите със затихващите функции на българските културни центрове в чужбина и липсата на книги на български език за факултетите и катедрите на западните университети, където се учи специалност "Славистика".

Освен това Господинов подчерта, че всички благотворителни кампании за социалните домове и сираците са съсредоточени върху нуждата от телевизор и компютър за децата, но не и на книга. "Някой задавал ли си е въпроса, дали постъпват в тези заведения книги?", попита Господинов и призова за подкрепа на кампанията "Подари книга за Коледа", тъй като поне това може да се направи от обществото, а не от държавата.

Писателите, литературоведите и представителите на библиотеки от София, както и от Асоциация "Българска книга" призоваха държавата да отделя нужното за разпространението на знанието и грамотността. По думите на Спаска Трендафилова, изпълняващ длъжността зам.-директор на Столичната библиотека, отпусканата държавна субсидия се разпределя на първо място за заплати, след това за разходи по поддръжка на самата библиотека и едва след това за закупуване на нови книги, обновяване на фонда, дигитализиране и организиране на различни кампании.

Според Трендафилова общинските библиотеки се намират в по-добро положение, тъй като могат да разчитат и на допълнителни средства, но в окаяно положение се намират библиотеките към читалищата.

От Българската библиотечно-информационна асоциация приведоха статистиката, че за последните 3 години 90% от библиотеките не са получили средства за закупуването на нови издания. Показателен е фактът, че дори и библиотеката на БАН за миналата година е дала за книги 0 лв. Това води и до прекъсване на контактите с чужбина, тъй като не може да се разчита на библиотечен обмен и то от нашата страна. От асоциацията прогнозираха, че близо 5 000 библиотеки в следващите години на практика ще изчезнат.

По време на пресконференцията от Министерство на културата разпространиха прессъобщение за отделените средства за библиотеките през изминалата година.

Библиотечните работници бяха категорични обаче, че тези пари са изключително недостатъчни.

По думите на Трендафилова съвременните библиотеки не са складове за книги и това е задължение и грижа на държавата, включително и за това да компенсира невъзможността на родителите да осигурят добро образование на децата си. 

От Българската библиотечно-информационна асоциация съобщиха, че на финален етап се намира изготвянето на стандарти в областта на библиотечното дело. Такива стандарти вече са представени за одобрение в Министерство на културата и чакат одобрение.

Утре пред Министерския съвет писателите организират голямо литературно четене в подкрепа на библиотеките с надеждата, че триъгълното островче няма да се превърне в Бермудски триъгълник за каузата за библиотеката.