Празнуваме Тодоровден или Конския Великден 23.03 | 09:00

Първата събота след Сирни Заговезни се празнува Тодоровден.

Този празник носи и други имена: Тудорица, Тодорова събота или Конски Великден.

Почитането на св. Теодор е засвидетелствано още в ранните векове на Църквата, а освен през Великия пост, светецът се почита и на 17 февруари.

Петдесет години след смъртта на св. Теодор гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 - 363) продължавал да желае възвръщането на езичеството.

Знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна.

Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, за да се осквернят и тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници.

Градоначалникът сторил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да бъде тайна. Бог, който промишлява за своите раби и не желае да бъде смущавана тяхната вяра, направил така, че да се открие нечестивият замисъл. Легендата разказва, че св. Теодор Тирон се явил на Цариградския Архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да съобщи това на верните - да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара.

На запитването на Архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил: да си приготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Архиеп. Евдоксий запитал: кой е този, с когото говори, и св. Теодор си казал името. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал чиста стока на пазара.

Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на се. великомъченик Теодор Тирон и за спомен се вари жито и се благославя в църква.

Свети Тодор се почита като покровител на раждането и плодовитостта. Нарича се още Конски Великден, защото се свързва със здравето на конете. 

Според някои вярвания, на този ден светецът съблича своите девет кожуха, мята се на белия си кон и отива при Бога, за да измоли лятото.

Когато пристигне, Свети Тодор слиза от коня, забожда копието си до него и сам влиза при Бога, за да го моли да прати лято на земята.

Според едно поверие седмицата, започваща от Тодоровден, е една от най-опасните в годината.

През Тудоришката неделя, нощем из селото броди светецът, преобразен като "кара-кон" или "вкара-кончен" (вампирясъл) мъртвец. Оттам идва и думата "караконджул" - зъл дух в тялото на животно. Така живота и смъртта се преплитат в образа на светеца.

Конят е почитан като вярно и предано на човека животно. Той също така е недосегаем за змейове и самодиви. Дори чумата не напада човек на кон. Затова той и езадачът му са издигнати в култ. Конят осъществява посредничеството между двата свята, между живите и мъртвите.

За прабългарите животното е било и тотем и слънчев символ. Черепът на коня е бил окачван по оградите, за да предпазва от зли сили.

В чест на коня на Тодоровден се провеждат кушии.

Сутринта на празника конете се почистват, разресват, сплитат се опашките и гривите, накичват се и заедно с техните пременени ездачи отиват на надбягванията.

Някъде в състезанията участват и пищно украсени каруци.

На победителите, естествено, се присъждат награди - както за коня, така и за ездача.

На жените пък се пада честта да омесят обредните хлябове. Те се подготвят още преди изгрев слънце и имат форма на подкова или конче. Украсяват се със скилидки чесън, орехови ядки и сол. Раздава се за здраве и плодовитост на кобилките. От тези питки се дава и на конете.

Водени от народното схващане, че св. Тодор е не само закрилник на конете, а и покровител на булките и раждаемостта, младите невести също приготвят малки хлебчета. Раздават ги на близки и роднини, а те пък им пожелават да имат деца.

Друг обред свързан с Тодоровден е миенето.

Рано сутринта на празника майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава и да не се разболяват.

Преди кушята пък жените мият косите си с вода, в която има слама от яслите на конете. След умиването хвърлят водата на улицата след конете. Наричането е косите да са здрави и дълги като конска грива.

Празникът завършва с кръшни хора и закачки.

Имен ден празнуват Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея, Теодор, Теодора, Теодорина, Тодор, Тодора, Тодорка, Юлиян, Юлияна.