Продажбата на бебета - вследствие на бедност и безработица 19.06 | 15:38

Трафикът на бременни жени с цел продажба на новородените им деца е специфичен вид трафик в международната практика.

В България само за миналата година по официални данни на Върховна касационна прокуратура (ВКП) са регистрирани 29 такива случая. Първите продажби са установени още през 2004 година. Неофициално се твърди, че бебе от мъжки пол може да се спазари за 25 000 евро. Момиченцата се продават на по-ниска цена - 18 000.

За тревожните тенденции в трафика на бебета разговаряме със секретаря на Националната комисия за борба с трафика на хора Антоанета Василева. За някои луфтове в законите, които се прилагат в момента у нас и които способстват този трафик да разцъфтява, очаквайте утре позицията на адвокат Грета Ганева. 

Как се установява един такъв случай? Чрез оперативни разработки или по сигнал?

- Установяването на един случай на трафик на хора, независимо дали става дума за трафик на жени с цел продажба на новородените им, с цел сексуална експлоатация или трафик на хора с цел трудова експлоатация, може да стане и по оперативен път, при наличието на данни за такъв вид престъпление, както и посредством подаден сигнал. В Националната комисия за борба с трафика на хора ежедневно постъпват различни сигнали за вероятни случаи на трафик на хора. През 2011 г. сме сезирани за 56 потенциални случаи на трафик на хора, засягащи общо 144 души. През 2010 г. сме получили 19 сигнала относно 30 души.

За предишни години колко са случаите?

- Трафикът на бременни жени с цел продажба на новородените им е сравнително ново явление. В Наказателния ни кодекс е записано като престъпление през 2006 г. под чл. 159 а (3). По данни на ВКП, през изминалата година регистрираните случаи са 29, през 2009 г. тези случаи са 11, докато през 2010 г. не е имало регистрирани случаи на трафик на бременни жени с цел продажба на бебета. 

Наблюдават ли се тенденции през годините? Освен за Гърция, както е известно, има ли и други страни, към които е потокът? 

- Гърция винаги е била една от страните-дестинации за трафик на хора от България. Тя се явява и единствена дестинация в случаите, касаещи трафик на бременни жени с цел продажба на новородените им. Първите случаи на трафик на бременни жени с цел продажба на бебета им от края на 2004 г. бяха насочени към Франция и Гърция, но в момента чужда страна на дестинация за този вид трафик е Гърция. 

Когато говорим за трафика на хора с цел друг вид експлоатация (трафик на хора с цел трудова или сексуална експлоатация, както и трафик на хора - деца най-често, но и хора с физически увреждания - с цел просия и извършване на дребни престъпления), страните от Западна Европа винаги са били предпочитана дестинация в търсенето на по-добри възможности от страна на сънародниците ни. Обичайно, страните на сексуална експлоатация за българските жертви на трафик са Холандия, Германия, Италия, Франция, Испания, Белгия, Великобритания, Гърция. По отношение на трафика на хора с цел трудова експлоатация, страните, в които сънародниците ни биват експлоатирани най-често, са Гърция, Швеция, Чехия, Полша, Испания, Италия.

Какъв е профилът на извършителите?

- Най-базисното определение за трафикантите на хора е това, че те са престъпници, които са склонни да злоупотребят с други хора, в името на това да трупат материални блага за сметка на нещастието на жертвите. Трафикът на хора е изключително доходоносно престъпление, а трафикантите са престъпници с изключително добре развит нюх, които планират организирано "работата" си и използват най-разнообразни методи на въвличане в трафик, спрямо потенциалните си жертви.

Много от жертвите на трафик се оказват принудени да се обвържат с дълг към трафикантите си, дългът постоянно се увеличава, а жертвите никога не успяват да го изплатят докрай. Друг вироко използван метод за набиране на момичета с цел сексуалната им експлоатация е "Loverboy” -  названието се използва в международната терминология на борбата срещу трафика на хора като определение за човек, който използва влюбчивостта и емоционалната привързаност на партньорката си, за да я въвлече в проституция или в трафик с цел насилствена проституция.

Майката, която продава бебето си, как се третира от закона – като извършител или като жертва?

- В нашето законодателство има две разпоредби, които третират този въпрос. Едната е чл. 159а ал. 3, за която стана въпрос по-горе, която третира бременната жена като жертва, когато тя е била принудена да даде съгласието си за продажбата на детето й чрез насилие, заплахи, поставяне в задлъжнялост (често от лихвари).

Другата е чл. 182б, която гласи  "(Нов - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) (1) Лице от женски пол, което даде съгласие за продажбата на детето си у нас или в чужбина, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева. (2) Наказанието по ал. 1 се налага и на бременна жена, която дава съгласие за продажбата на детето си преди раждането му”.

Съществуващата законова рамка достатъчна ли е, за да се води борба с явлението? Има ли липси в законодателството според вас?

- Законодателството на Р България за противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите е доста добро и е в пълно съответствие с всички международни правни актове, по които България е страна (най-основни от които са Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и допълващия я Протокол за предотвратяване, спиране и санкциониране на трафика на хора и особено на жени и деца; Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора; Конвенцията на ООН за правата на детето и Факултативния протокол относно търговията с деца, детска проституция и детска порнография, както и няколко задължаващи страната ни директиви по линия на ЕС).

В своята Препоръка CP(2012)2 от 30.01.2012 г. Комитетът на страните по Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора приветства мерките за борба с трафика на хора, предприети от българските власти, и по-конкретно: приемането на специален закон за борба с трафика на хора, криминализиране ползването на услугите на жертви на трафик и въвеждането  на по-тежки наказания за трафик; създаването на Национална комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ), която координира работата на компетентните институции, ангажирани с изпълнението на годишните национални програми, както и създаването на седем местни комисии за борба с трафика на хора. Одобрен е и Националният механизъм за насочване и подкрепа на лица, обект на трафик.

Приветстват се и сериозните усилия да бъде развит аспектът на превенция на трафика на хора чрез кампании за повишаване осведомеността на обществото, предоставяне на образование в училищата и обучение на съответните специалисти, както и напредъкът по разследването и наказателното преследване на случаи на трафик на хора, включително с помощта на международно сътрудничество, както и произнасянето на осъдителни присъди. Допълнително, с промените на НК през април 2009 г. съзнателното използване на услугите на жертва се криминализират в чл. 159 в (нов).

Влияе ли се трафикът на родилки/бебета от другите видове трафик? Каква е тяхната връзка?

- Трафикът на бременни жени с цел продажба на бебетата им няма закономерна връзка с трафика на хора с цел друг вид експлоатация. Трафикът на хора обикновено е свързан с други престъпления: пране на пари, фалшифициране на документи, нелегално преминаване на държавни граници, заплашване, корупция, трафик на наркотици и др.

Предлага ли се някаква социална подкрепа на тези жени от държавните служби след установяване на случая?

- Националната комисия за борба с трафика на хора има два приюта за временно настаняване на жертви на трафик, където те получават психологическа, юридическа, социална и здравна помощ, след настаняването си. 

Отделно, на територията на страната функционират и 10 кризисни центъра за настаняване на деца и лица жертви на трафик и насилие.

По реда на чл. 25 Закона за борба с трафика на хора, статут на специална закрила може да се предостави на жертви на трафик за срока на провеждане на наказателното производство, които са заявили съгласие да сътрудничат за разкриване на извършителите. Мерките на защита са предоставяне на разрешение за продължително пребиваване в страната на чужди граждани и продължаване на престоя в приютите.

Съгласно Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, престъплението "трафик на хора” е между седемте най-тежки престъпления, пострадалите от които получават подпомагане и финансова компенсация. Формите на подпомагане на пострадалите от престъпления са медицинска помощ при спешни състояния;  психологическа консултация и помощ; безплатна правна помощ; практическа помощ. Освен формите на подпомагане пострадалите от престъпления (вкл. и трафик на хора) имат право на еднократна финансова компенсация

Смятате ли, че с усъвършенстване на процедурите по осиновяване, може трафикът на бебета да бъде намален или спрян? Какво препоръчвате? 

- Основните причини българските граждани да са уязвими по отношение на трафика на хора са икономически, свързани основно с финансовата криза, в която се намира държавата, бедността, повишаващата се безработица и бавното икономическо развитие. Сред социо-културните причини се нареждат липсата на образование, морални и семейни ценности, съществуването на расизъм и етническа дискриминация, липсата на социален опит, както и на опит за безопасна миграция. 

Това са корените на трафика на хора, към които трябва да насочим усилията си. 

По този повод в края на миналата година разработихме пилотен проект "Превенция на трафика на хора, принадлежащи към етническите групи, с фокус към ромското малцинство в България”, който се осъществява на територията на община Варна. Основна цел на проекта да послужи за модел за цялостната държавна политика в превенцията на трафика на хора сред уязвимите етнически групи в България.

Специфични цели на проекта са да намали броя на потенциалните жертви от ромски произход в региона на гр. Варна, да осъществи конкретни мерки за превенция на ранната бременност сред жените от ромски произход, да засили запознаването на уязвимите социални групи с методите за семейно планиране и с гарантиране на безопасността на сексуалните практики.

Освен това целим и да се увеличи степента на запознаване на обществото относно практиките, свързани с трафика на хора и да спомогне за намаляване на броя на случаите на изоставяне на деца от ромски произход.

Партньори на НКБТХ в осъществяването на проекта са Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве, асоциация "Национална мрежа на здравните медиатори”, Община Варна и  Сдружение "Съучастие” – Варна. Той е разработен от Националната комисия за борба, чрез финансовата подкрепата на Посолството на Франция в България, Постоянното представителство на Франция към Службата на ООН и другите международни организации във Виена и Посолството на Франция в Румъния.