Прокуратурата подхваща събирачите и подписващите се за фалшивите подписи 17.04 | 10:56

Това съобщи главният прокурор

От Ивелина Георгиева

До края на деня жалбите за злоупотреба с лични данни може да станат над 20. Това съобщи главният прокурор Сотир Цацаров във връзка със скандала за използването на лични данни и подписи на граждани в подписки на партии и коалиции, без да са полагали такива.

Вече има постигната договорка, според която всички жалби, които съдържат конкретни данни за престъпление и подателя, може да бъдат идентифицирани да се изпращат до прокуратурата, посочи Цацаров.

На въпрос, дали наистина може да се стигне до реален извършител, Цацаров отговори, че това е изключително труден процес, защото едва ли партии или коалиции на едно и също място чрез едни и същи хора са събирали подписите.

Главният прокурор бе оптимист, че за поне една немалка част от тях може да се достигне до регион или нещо друго. Според него в конкретните случаи са използвани личните данни на хора, които така или иначе са на разположение в интернет.

Престъплението на практика е, че някой ги е подписал, уточни той. "Трябва да се търси както този, който е събирал подписите, така и самият подписващ, т.е. положилият подписа на лицето, което не отговаря", обясни Цацаров.

От вчерашната среща между Комисията за защита на личните данни, ЦИК и прокуратурата главният прокурор е останал с впечатление, че има ясно разграничение на правомощията на органите и Комисията за защита на личните данни ще свърши своята работа. В тази връзка институциите са разграничили изпращането на жалби, които касаят само злоупотреба с лични данни, да бъдат препращани към комисията и съответно тези, които касаят явни престъпления, да бъдат препращани на прокуратурата.

"Подходът е конструктивен, а не всичко да бъде изпратено на прокуратурата", коментира Цацаров.

Попитан дали според него формата за проверка в ЦИК е коректна, тъй като всеки работодател може да вземе списък със служителите си и да провери техните партийни интереси, висшият магистрат отговори, че тази форма на проверка дава възможност за ясно дефиниране на политическите възгледи на лицата, ако разполагаш с техните бази данни.

"А да се разполага с тях, може да стане много лесно - например, от ведомостите за заплати или от индивидуалните трудови договори", допълни той.