Работниците без трудов договор няма да плащат глоби 21.06 | 18:30

Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционни два текста от Кодекса на труда (КТ), съобщиха от съда. 

55 народни представители от БСП и ДПС сезираха КС за промените в КТ. Опозицията атакува текстовете, с които се въвеждат глоби за работници без трудов договор и се повишават критериите за представителност на  национално ниво на синдикалните и работодателските организации.

В мотивите си конституционните съдии пишат, че въведените глоби за работниците без трудов договор противоречат на чл. 16 от Конституцията, съгласно който законът защитава и гарантира труда, както и на чл. 48, ал. 1 от Конституцията, който пък посочва, че гражданите имат право на труд, а държавата се грижи за създаването на условия за осъществяването на това право. А държавата, вместо да изпълнява конституционното си задължение да полага грижи за осъществяване на правото на труд, налага административно-наказателна отговорност на работника или служителя, който е предоставил работната си сила без да е сключил трудов договор.

Постановката, според която работникът или служителят, който не е сключил трудов договор, действа виновно и неговото поведение е равностойно на поведението на работодателя, влиза в противоречие тъкмо с чл. 16 и чл. 41, ал. 1 от Конституцията. Всяка от тези конституционни разпоредби говори срещу конструкцията, че и двамата, работникът и този, който го е наел, са еднакво виновни за "предоставянето на работна сила без сключен трудов договор”.

"Не може да не се отбележи, че приписваното с оспорения текст от Кодекса на труда на работника или служителя нарушение е обусловено от предхождащи редица действия на работодателя – на него законът му забранява да допуска работника или служителя на работа преди сключването на трудов договор. Не може работникът да носи отговорност, когато е допуснат да предостави работната си сила, защото предоставянето ѝ предполага допускането му до работното място и той не може да преценява правомерността на действията на работодателя. Работодателят е страната, която е в по-силна икономическа позиция и поради това от него най-вече зависи как ще се развият отношенията по предоставянето на работната сила", аргументират се конституционните съдии. 

С приетите от ГЕРБ промени в Кодекса на труда бяха въведени глоби за хванати без трудов договор работници, като тя се предвиждаше да е в размер на три лични осигурителни вноски за задължително социално и здравно осигуряване, определени върху минималния осигурителен доход.  

По отношение на другия оспорен текст от Кодекса на труда от опозицията, който предвижда повишаване на критериите за представителност на национално ниво на синдикалните и работодателските организации, конституционните съдии посочват, че не само драстично се завишават нормите за представителство, но и отпада като критерий броят на членовете-работодатели, което ще ограничи участието на организации на дребния бизнес в тристранния диалог на национално равнище.

Според конституционния законодател това водело до избирателно и небалансирано отношение от страна на държавата към работодателските организации, като се давало предимство на организациите на едрия пред тези на дребния и средния капитал и се създавала опасност за деформация на пазарната среда поради риска от монополизъм и нелоялна конкуренция.

iNews припомня, че президентът Георги Първанов наложи вето върху промените в Кодекса на труда, приети на 15 декември 2011 г. Ветото беше отхвърлено от мнозинството от ГЕРБ. 

В мотивите на Първанов се казваше: "С тревога констатирам, че има разпоредби на закона, които засягат сериозно трудови права на организациите на работодателите, нарушават конституционни права и задължения, както и международноправни задължения на Българската държава. Тези разпоредби ограничават социалния диалог и не се подкрепят от преобладаващата част от работодателските организации. Те не са присъщи на социалната държава, каквато България трябва да бъде според Преамбюла на конституцията. Влизането в сила на закон, който съдържа съществени противоречия с Конституцията на България, с международни актове, по които България е страна, и с правото на Европейския съюз, не трябва да се допуска”.

Георги Първанов беше на мнение, че чувствителното увеличаване на изискванията за числен състав на синдикалните и работодателските организации, за да бъдат признати за представителни, е необяснимо.