Спорт за децата – едно лудо разхождане за родителите 03.11 | 09:11

В последните години специалистите алармират, че младото поколение българчета наваксва с бързи темпове световната тенденция на затлъстяване вследствие на застоял живот и лоши хранителни навици.

Статистиката показва, че всеки трети първокласник страда от затлъстяване, а процентът не намалява и в горните класове.

В резултат на тревожната статистика се появиха и една поредица от наредби – първата беше за ограничаване на асортимента в училищните лавки, а последната е наредбата за храненето в детските градини, което е разчетено според необходимия прием на хранителни вещества за детския организъм.

Затлъстяването обаче е пряко свързано и със спортните навици, а те се изграждат от ранна детска възраст.

iNews разговаря с четири майки – три от София и една от Стара Загора. Диди Александрова, Ева Пенчева, Милена Златарова и Златина Чертоянова са единодушни, че часовете по физкултура в учебната програма се провеждат проформа, не са достатъчни и дори понякога се превръщат в досадно задължение, което отблъсква децата от спорта.

Обиколка на училището рано сутринта при мъгла и студ или десетминутно скачане и клякане в запрашения училищен салон не оправдават очакванията, а и желанието на родителите за здравословен начин на живот за децата им. "Обикновено момчетата биват оставяни да играят футбол, а момичетата - народна топка", казва Милена Златарова и допълва, че според нея в час не се възпитава отношение у децата към физическата активност и телесното здраве.

Много по-полезно би било тези часове да се взимат под формата на допълнителни занимания с избран от детето спорт, който му допада, и да се представят бележки за посещенията му в училището, предлагат и Милена Златарова, и Ева Пенчева.

Именно затова тръгнахме по следите на възможностите за спорт на децата в София. Оказва се, че дори и при добро желание родителите срещат трудности при решението.

Събрана накуп информация и възможност да се направи избор между разнообразни предложения няма.

За София в интернет родителите могат да се информират за два центъра – Дворецът на децата и Софийската спортна школа. Там, макар и не пълно, се предлагат най-много видове спорт и занимания за деца – волейбол, футбол, плуване, художествена и спортна гимнастика, балет, народни танци, бойни изкуства, бадминтон, хандбал, баскетбол и др.

Ако обаче това не е достатъчно (или не е удобно), родителите трябва да разчитат на информация от съседи, приятели, познати от кварталната градинка. Средството е изпитано и устояло през вековете, като явно и в 21 век се оказва най-успешното. Всички, с които iNews разговаря, посочиха, че разговорите с други родители са били основното средство да се направи избор.

Милена Златанова, майка на две деца, обяснява, че би очаквала повече информация да получи в самите училища и детски градини или от сайтовете на Министерството на физическото възпитание и спорта и на общината.

Проверката ни в интернет показва, че дори и наложени от години школи по бойни изкуства например продължават да разчитат на разлепените по спирките на градския транспорт плакати, а не поддържат сайтовете си в актуално състояние.

Друг начин, по който родителите могат да изберат спорт за своите деца, би бил обиколка на кварталните учебни заведения. Много от училищата отдават под наем на външни школи физкултурните си салони. В този случай обаче липсва всякакво разнообразие – салони се наемат преди всичко за занимания с бойни изкуства и народни танци.

Такива като цяло са и възможностите, които могат да бъдат намерени в кварталните читалища. Таксите навсякъде се движат в диапазона от 25 до 40 лева за 8 до 10 посещения месечно, като в общинските центрове има и безплатни занимания.

Разлика в цените в почти всички по-големи градове в България няма, но и възможностите не са различни.

Основен фактор за избора детето да спортува или не са възможностите на самите родители, и то не финансовите, както посочват родителите. Както и при допълнителните занимания по чужди езици и изкуства, критично за избора на родителите се оказват възможностите за транспорт на децата.

Именно транспортът се оказва решаващото, сподели Диди Александрова, която не би могла да води едновременно голямото си дете на спорт и да се грижи за второто, и по-малко, в същото време. Едновременно и двете да спортуват нещо е напълно невъзможно, тъй като липсват центрове с няколко зали, където да се провеждат паралелно занимания за различни по възраст деца и да има разнообразие.

Или пък да има място, където родителят може да изчака съответното време, например кът за по-малки деца, който да е на закрито и с отопление.

Така за семейството на Диди спортът се оказва отложен за по-късна възраст, когато децата ще могат да ходят и сами.

Неудобният график и транспорт се оказват основен фактор за смяната на заниманията и местенето от един вид спорт на друг, допълва Златина. Това е и факторът, принудил Ева Пенчева да промени три пъти спорта на детето си за една година. Неприятното в случая е, че така не се изграждат навици, а и детето свиква, че може да се отказва при първата трудност, изказва съжалението си майката.

Особено през зимата транспортът става почти невъзможен – заниманията в кварталните школи се провеждат обикновено от 18,30 или 19 часа и приключват към 20 часа. Или друг проблем - както обяснява Милена Златарова, заниманията по плуване на сина ѝ съвпадат с времето, в което той трябва да бъде в класната стая, а промяна в групата и съответно в часовете не може да бъде направена заради големия наплив.

Златина Чертоянова казва: "Затрудненията ни са свързани основно с това, че заниманията са извън учебното време на децата и за тях остава много малко такова, след като ги вземем от залите. А и - представете си как след работа започвате едно лудо разхождане, тъй като децата са на отделни места, в много близки часове, в пиковите часове за шофиране. И това четири пъти в седмицата!".

Въпреки всичко майките споделят, че всички тези затруднения не са фактор да спрат децата си да спортуват или поне да спрат да се опитват да им осигурят здравословен начин на живот. А би могло и да е много по-лесно, ако и държавата полагаше усилия в тази насока...