Тодор Тагарев: За Тръмп равноправен партньор е Путин. Той прескача Европа 15.03 | 16:40

Може да говорим за опити за прекратяване на огъня, но със сигурност – не за край на войната.

Това мнение изрази пред БНР Весела Чернева, замeстник-директор на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).

"Край на войната означава Русия да не може да започне война отново след 2 месеца, 2 години или когато Путин реши. Примирието е спиране на военните действия, което може да бъде използвано по различни начини. За Европа примирието има смисъл само ако бъде последвано от преговори за край на войната или ако е част от по-голямо споразумение за европейската архитектура за сигурност."

"Европейската сигурност не е ценност за Тръмп. Това е първият американски президент от 80 г. насам, в чиито калкулации европейската сигурност и НАТО не участват. Това е, което се случи в Белия дом при посещението на Зеленски. В тази ситуация стана ясно, че Тръмп може да действа въобще Украйна като държава, което за Европа е огромен проблем, за нейната собствена сигурност", коментира Чернева.

"Ако Тръмп може да направи нов пакт Молотов – Рибентроп, да се опита, грубо казано, да си раздели картата на Европа с Путин, това ще е огромен риск, особено за страни като България. Източна Европа винаги е била жертвата в тези игри на разделяне на салфетка."

"Ако Европа ходи и се моли във Вашингтон, това няма да произведе никакъв ефект", заяви тя във връзка с оттеглянето на САЩ от европейската отбрана.

Весела Чернева формулира три групи в ЕС. В първата тя поставя балтийските, скандинавските, Полша, Франция и Германия, които заедно с Великобритания са готови за активни действия в сферата на отбраната. Втората група включва Унгария и Словакия, "които блокират какъвто и да било напредък", а в третата са колебаещи се и отлагащи страни, сред които и България.

"За тази трета група условията стават най-трудни. Те ще са най-уязвими от гледна точка на собствената им отбрана."

Индустриалната база в Европа ще получи голяма инжекция през тези инвестиции в областта на отбраната. Ако България не желае да участва, тя няма да има никаква или ще има минимална полза от тези нови средства, които ще отидат в европейската отбранителна индустрия, обобщи заместник-председателят на ЕСВП.

Става ясно, че няма мирен план. Няма данни американската администрация да има наистина план за мир, гласи оценката на Тодор Тагарев, бивш министър на отбраната, за хода на преговорите за прекратяване на войната първоначално чрез временно примирие.

Думите на Тръмп са ехо на руската пропаганда, смята той. По думите му, това дава възможност руският президент "да обърне наратива".

По-ясна, солидна и амбициозна европейска политика за отбрана е по-добър фундамент за трансатлантическите отношения. В момента за Тръмп равноправен партньор е Путин. Той Европа я прескача, изтъкна Тагарев.

"Няма как лесно да бъде заменена ролята на САЩ в Европа, но и никой не работи за това тя да бъде заменена, ако не се налага. Важно е САЩ да продължат да бъдат ангажирани в Европа, но същевременно да тръгнем към европейска отбрана. Много сигнали направиха абсолютно ясна ситуацията, че Европа трябва да се организира, без да търси разрив със САЩ."

Във връзка с обявените намерения за инвестиции на 800 милиарда евро в европейските отбранителни способности Тодор Тагарев посочи:

"Тези суми бяха обявени от Фон дер Лайен. Все още някои страни изпитват колебания, включително в България имаше изявления на нашия държавен глава, по този въпрос. Става въпрос за 4-годишен период, тоест по 200 милиарда за година, 50% увеличение, много съществено увеличение."

В Европа прекрасно се разбира, че развитието на европейската отбрана е пряко свързано със сигурността на Украйна. Има вече лидерски кръг – Франция, Великобритания, Германия, Полша, балтийските страни, отбеляза Тагарев.

Най-трудно ще бъде Европа да компенсира отсъствието на ядрения чадър на САЩ, подчерта той.

"Въпросът е не да продължим да се почесваме още 2 години и после да кажем - присъединяваме се. Няма запазено място за нас", заяви бившият военен министър за новата отбранителна политика на ЕС.

"България не може да си позволи да бъде пасивна."