Царя: „Белене“ е обединяваща цел като ЕС и НАТО 12.09 | 14:03

Твърденията, че няма нужда от "Белене”, защото няма кой да консумира енергията от централата, са несъстоятелни и, ако не злонамерени към страната ни, то най-малкото наивни. Това се казва в изявление на бившия министър-председателят на България (2001-2005) Симеон Сакскобургготски.

Според него единственото, което днес никой не може със сигурност да знае е дали докато се построи АЕЦ "Белене” няма да има нужда от още повече електроенергия.

"Една от реалните възможности бе да изнасяме енергия за Италия, която и до днес съжалява за решението да остане държава без ядрена енергетика. Ако нямаше пазар и бъдеще, дали Румъния щеше да строи "Черна вода”?", запита той.

Симеон Сакскобургготски е категоричен, че при провеждането на референдум е редно да оценяваме сериозно и отговорно АЕЦ "Белене”, като една обединяваща и мотивираща цел, каквито бяха НАТО и ЕС.

Сакскобургготски отбелязва, че през последните месеци стратегическият въпрос за строителството на АЕЦ "Белене” се политизира и се превръща в инструмент за "стягане на партийните редици” или за "подготовка за избори”.

"Лично аз съм сред хората, които са убедени, че след 20 години ще съжаляваме, че сме пропуснали възможността да сме енергийно независими, и че не сме се възползвали от един източник на енергия, който е сред най-щадящите природата – не замърсява и не унищожава безвъзвратно изчерпаемите енергийни ресурси, не зависи от климатичните капризи. Стойността на тази енергия е по-ниска, бързо възвръща инвестираното. Дори и за неекспертите вече е ясно, че през 2050 г. в Европа, а и в целия свят, ще има сериозен енергиен дефицит", допълва още Симеон Сакскобургготски.

По думите му трудностите, които днес съществуват за реализирането на проекта със сигурност са решими в бъдеще. "Въпросът е дали ще съумеем да бъдем далновидни, дали най-сетне ще има визия за дългосрочно развитие, а не да променяме стратегически решения при смяната на всяко правителство.

Много страни са "възкръсвали” икономически със собствени сили, без някой отвън да ги "дърпа” или да им диктува как трябва да се развиват. Освен това колко други значими икономически проекти има България, че да се лишава от един толкова важен, при това, за който вече е вложила около 1 милиард и 300 хиляди лева", запита бившият премиер.

Той твърди, че решението да бъде продължено строителството на централата през 2002 г. не е било хрумване на неговото правителство. Извън икономическите, стратегическите и екологичните аргументи за това решение, има още два детайла, за които той говори.

"Тогава аз посетих площадката и се убедих какви огромни средства държавата, т.е., гражданите, вече бяхме инвестирали от 1981 г. Толкова ли сме богати днес, че да се откажем от тази инвестиция с лека ръка? И второ – тогава, през 2002 г., след 9-годишно прекъсване на строителството, площадката продължаваше да е в учудващо добро състояние, поддръжката е перфектна и днес, благодарение на българските специалисти, които през цялото това време са си вършили професионално и съвестно работата. Не е нужно да си особено голям специалист, за да си дадеш сметка, че използването на площадката за каквато и да е друга цел, e безумно и най-вече безотговорно разхищение на огромни средства", отбелязва Сакскобургготски.