Вижте как законът защитава депозитите ви 21.07 | 15:07

Във връзка със зачестилите коментари и дискусии по темата с Корпоративна търговска банка (КТБ) и това дали да се гарантират влоговете над 196 хил. лева, се повдига въпросът как всъщност са защитени депозитите на гражданите в банката до този размер.

Припомняме, че на 20 юни Българската народна банка (БНБ) постави под специален надзор КТБ. Няколко дни пред офисите на банката имаше опашки от потребители, чакащи да изтеглят парите си, притеснявайки се да не ги загубят.

По закон обаче в случай на отнемане на лиценз на банка и обявяването ѝ в несъстоятелност Фондът за гарантиране на влогове гарантира пълното изплащане на сумите по депозитите на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лева. Към тази сума се включват и начислените лихви към датата на решението на Българската народна банка (БНБ) за отнемане на лиценза. Управителният съвет на Фонда определя банката, която ще възстановява парите.

Фондът защитава влоговете в левове и в чуждестранна валута, като точният размер на гаранцията в левове се равнява на сумата от депозитите и лихвите по тях. Изчисляването на размера във валута е според левовата равностойност по курса на БНБ към началния ден на изплащане на гаранцията.

Централната банка е длъжна да оповести този ден в срок не по-късно от 7 работни дни преди старта на изплащането в поне 2 централни ежедневника като то започва не по-късно от 20 работни дни от датата на решението за отнемане на лиценз. При "изключителни обстоятелства” фондът може да удължи срока с не повече от 10 работни дни.

По закон ако клиентът на банката, обявена в несъстоятелност, има задължения към нея, те се приспадат от размера на гаранцията.

Има няколко случая, при които Фондът не изплаща гарантираните размери на влоговете. Това става при депозити на лица, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия. Същото важи и за акционери с повече от 5% от гласовете в общото събрание на акционерите в банката, членове на управителния и надзорния съвет, на съвета на директорите и на органите за вътрешен контрол, на одиторски предприятия, извършващи действия в банката. Това се отнася и за съпрузите и роднините по съребрена линия на посочените по-горе лица.

Не се гарантират влоговете на банките, когато са направени от тяхно име и за тяхна сметка, както и на финансовите институции, застрахователите, пенсионните и осигурителните фондове, инвестиционните посредници, на държавата и на държавните институции, както и на общините.

Около 2,1 млрд. лева има в момента във Фонда за гарантиране на влогове. Предварителните отчети на специалисти показват, че нужните пари за покриване на депозитите в КТБ са около 3,7 млрд. лева. Тази сума ще е нужна, ако БНБ отнеме лиценза и поиска банката да бъде обявена в несъстоятелност. Това ще стане най-рано през септември, когато приключва специалният надзор над институцията. Възможно е обаче той да бъде удължен.

Съществуват три варианта при недостиг на пари във Фонда за изплащане на всички защитени средства. Първият от тях е той да задължи банките да преведат авансово годишните си премийни вноски като за база се взема последният ден на предходния месец.

Вторият вариант гласи увеличаването на годишната премийна вноска, която в момента е 0,5 на сто от общия размер на влоговата база за предходната година. Максималният допустим размер не може да надхвърля 1,5%.

Последният възможен начин за осигуряване на средства е чрез заеми, които може да са няколко типа – от български и чуждестранни банки, както и от държавния бюджет след съответно решение на Народното събрание, информира "24 часа".

Тези кредити могат да се обезпечават с гаранция, издадена от държавата, или с активи на фонда, включително и с бъдещите вземания на фонда към банките за годишни премийни вноски.

Все още неясна остава съдбата на влоговете над 196 хил. лв. Има предложения те също да бъдат възстановени, като се прехвърлят в дъщерната на КТБ "Креди Агрикол”, а тя да бъде одържавена.