Да помагаш на непознат – 30% от българите знаят какво означава това 20.12 | 12:41

През последната година светът като цяло е станал по-милосърден и склонен да дава средства и време за благотворителност, сочи КАФ (CAF) Дарителски Индекс 2011 - най-голямото до момента изследване на дарителството в световен мащаб. За България обаче резултатите се влошават.

Според проучването най-често срещано като поведение от гледна точка на благотворителността през 2011 г. е това да се "помага на непознат".

Почти половината от световното население (47%) е помагало на чужд човек. За сравнение, по-малко от трима на всеки десет души са давали пари за благотворителност (29%) или са били доброволци всеки месец (21%).

През 2011 г. България е на 145-то място в индекса от общо 153 държави. Година по-рано позицията ни беше 141-ва. Общият дарителски индекс на страната ни е 17%. Хората, които са дарявали пари, са 13%, доброволците са 5%, а 32% са помагали на непознат.

В глобален мащаб най-благотворителната държава е САЩ. Ирландия е на второ място, а на трето - Австралия.

След тях се нареждат Нова Зеландия, Великобритания, Холандия, Канада, Шри Ланка, Тайланд и заемащата десето място Лаоска народна демократична република.

Страните от Балканския регион са в последната група. Освен у нас, нисък е дарителският индекс на Босна и Херцеговина (144-то място), Черна Гора (146-то), Сърбия (147-мо), Хърватска (149-то), Албания (150-то). За сравнение, Румъния е на 118-то място, а Турция на 136-то. Страните от Централна Европа са също далеч преди България.

На последно 153-то място в света по благотворителност е Мадагаскар.

"Откритието, че милиони повече хора в световен мащаб са дали oт своето време на други хора през тази година, в сравнение с 2010 г., е завладяващо и вдъхновяващо напомняне, че щедростта е присъща на мъжете и на жените", казва Джон Лоу, главният изпълнителен директор на CAF.

"Това показва, че по-голямата част от хората в света – въпреки различията на националност, вяра и култура – наистина ги е грижа за другите в тяхната общност."

Фактът, че даренията са по-малки и по-рядко, е едно от трагичните последствия от финансовата криза. Спадът на даренията означава по-малко помощ при бедствия, по-малък достъп до чиста вода, добра хигиена и прилично жилище, и намален капацитет на грижите за най-уязвимите групи в обществото.

Но Джон Лоу предупреждава, че възстановяването на общностите може да се окаже далеч по-трудно от възстановяването на финансовите пазари.